Читать «Щиглецът» онлайн - страница 467

И в края на краищата — колко дълго бе престояла картината при Борис? Борис? Та дори Хорст, който се представяше за любител на живописта, не остави у мен впечатлението, че обръща особено внимание на изискванията за съхранение на картини в жилището си. Изобилстваха ужасяващи възможности: „Буря в Галилейско море“ на Рембранд, единственият морски пейзаж, рисуван от него, според слуховете била почти унищожена поради неправилно съхранение. „Любовното писмо“, шедьовърът на Вермеер, изрязан от рамката си от някакъв хотелски келнер, с олющена боя и омачкан, защото бил крит под матрак. „Бедност“ на Пикасо и „Пейзаж от Таити“ на Гоген — повредени от вода, след като някакъв кретен ги крил в обществена тоалетна. В моята маниакална интерпретация историята, която ме измъчваше най-силно, беше онази с „Рождество със свети Франциск и свети Лаврентий“ на Караваджо, открадната от църквата „Сан Лоренцо“ — казват, била съдрана така небрежно при свалянето от рамката, че колекционерът, поръчал кражбата, избухнал в плач, когато я видял и отказал да я приеме.

Забелязах, че телефонът на Китси не е на обичайното си място: гнездото за зареждане на перваза на прозореца, откъдето тя грабваше първо него, веднага щом станеше сутрин. Понякога, когато се будех посреднощ, виждах синкавата му светлина от нейната страна на леглото, под завивките, в нейното тайно гнездо сред чаршафите. „О, просто погледнах колко е часът“, казваше тя, ако се търкулнех сънливо към нея, за да разбера какво прави. Представих си, че той сега е изключен и скрит дълбоко в чантата от кожа на алигатор, сред обичайната за Китси бъркотия от гланцове за устни, визитни картички, шишенца с мостри на парфюми и свободно търкалящи се банкноти, изпомачкани двайсетачки, които изпадаха от чантата всеки път, когато тя вадеше четката си за коса. Там, в тази ароматна джунгла, Кейбъл щеше да се обажда упорито нощем, щеше да оставя многобройни съобщения и записи на гласовата поща, за да може тя да ги намери, когато се събуди на сутринта.

За какво ли говореха? Какво си казваха един на друг? Колкото и да е странно, струваше ми се лесно да си представя тяхното общуване. Весело бърборене, лукаво усещане за съучастничество. Представях си как Кейбъл я нарича с глупави галени имена в леглото и я гъделичка, а тя пищи.