Читать «Щиглецът» онлайн - страница 464
Дона Тарт
— Остави ме на мира.
Казах го прекалено разгорещено. Неподходящ тон. Разговорът тръгваше в погрешна насока. Исках да бъда студен, да контролирам събитията.
— Тио. Моля те — и тя застана до мен, постави ръка върху ръкава ми. Носът й зарозовя, зачервиха се и клепачите на насълзените й очи: също като горкия Анди с неговите сезонни алергии, като някакъв обикновен човек, към когото бих могъл да изпитам съчувствие. — Съжалявам. Наистина. От цялото си сърце. Не знам какво да кажа.
— О, така ли?
— Да. Не постъпих правилно.
— „Не постъпих правилно“. И това е начин да се опише станалото.
— Освен това, искам да кажа, аз знам, че ти не харесваш Том…
— Какво общо има това със станалото?
— Тио. Нима тези неща действително имат толкова голямо значение? Не, знаеш, че не е така — допълни тя бързо. — Не и ако се замислиш над тях. Освен това… — тя спря за миг, преди да се осмели да продължи: — не че искам да те поставям в неудобно положение, но аз знам всичко за твоите работи и не възразявам.
— „Работи“?
— О, моля те — каза тя с уморен тон. — Виждай се със съмнителните си приятели, дрогирай се, колкото си искаш, все ми е едно.
На фона радиаторът заклокочи и затрака, вдигайки адски шум.
— Виж какво. Ние си подхождаме. Този брак е идеалното решение и за теб, и за мен. Ти го знаеш и аз го знам. Защото… искам да кажа, виж,
— О, нима? „Посъвзел съм се“? Какво би трябвало да означава това?
— Виж — тя въздъхна раздразнено, — няма смисъл да се преструваш. Мартина… Ем… Теса Марголис, помниш ли я?
— Мамка му.
Нямах представа, че някой знае за Теса.
— Всички се опитваха да ми казват: „Не се забърквай с него. Много е мил, но е наркоман“. Теса каза на Ем, че престанала да се вижда с теб, след като те открила да смъркаш хероин от кухненската й маса.
— Не беше хероин — казах аз разгорещено. Бяха стрити морфинови таблетки, и идеята да ги смъркам се оказа ужасна, чиста загуба на хапчето. — Да не говорим пък, че Теса нямаше никакви скрупули по отношение на кокаина, непрекъснато ме молеше да й намирам.
— Виж, това е различно и ти го знаеш. Мама… — опита се да ме прекъсне тя.
— О, така ли? Различно? — аз повиших тон, за да й попреча. — Как така различно? В какъв смисъл?
— Мама, кълна се — чуй ме, Тио — мама те обича толкова много.
—
— Виж какво, Тио, не се дръж така. — Тя вече се беше съвзела: държеше се дружелюбно, уравновесено, в прямотата й се долавяше нещо от маниера на баща й. — Правилно е да постъпим така. Да се оженим. Ние си подхождаме. Така е най-добре за всички замесени, и не на последно място за нас самите.