Читать «Щиглецът» онлайн - страница 464

— Остави ме на мира.

Казах го прекалено разгорещено. Неподходящ тон. Разговорът тръгваше в погрешна насока. Исках да бъда студен, да контролирам събитията.

— Тио. Моля те — и тя застана до мен, постави ръка върху ръкава ми. Носът й зарозовя, зачервиха се и клепачите на насълзените й очи: също като горкия Анди с неговите сезонни алергии, като някакъв обикновен човек, към когото бих могъл да изпитам съчувствие. — Съжалявам. Наистина. От цялото си сърце. Не знам какво да кажа.

— О, така ли?

— Да. Не постъпих правилно.

— „Не постъпих правилно“. И това е начин да се опише станалото.

— Освен това, искам да кажа, аз знам, че ти не харесваш Том…

— Какво общо има това със станалото?

— Тио. Нима тези неща действително имат толкова голямо значение? Не, знаеш, че не е така — допълни тя бързо. — Не и ако се замислиш над тях. Освен това… — тя спря за миг, преди да се осмели да продължи: — не че искам да те поставям в неудобно положение, но аз знам всичко за твоите работи и не възразявам.

— „Работи“?

— О, моля те — каза тя с уморен тон. — Виждай се със съмнителните си приятели, дрогирай се, колкото си искаш, все ми е едно.

На фона радиаторът заклокочи и затрака, вдигайки адски шум.

— Виж какво. Ние си подхождаме. Този брак е идеалното решение и за теб, и за мен. Ти го знаеш и аз го знам. Защото… искам да кажа, виж, аз знам. Не е необходимо да ми казваш нещо. А освен това… нещата тръгнаха по-добре за теб, след като почнахме да се виждаме, не е ли така? Ти се посъвзе доста.

— О, нима? „Посъвзел съм се“? Какво би трябвало да означава това?

— Виж — тя въздъхна раздразнено, — няма смисъл да се преструваш. Мартина… Ем… Теса Марголис, помниш ли я?

— Мамка му.

Нямах представа, че някой знае за Теса.

— Всички се опитваха да ми казват: „Не се забърквай с него. Много е мил, но е наркоман“. Теса каза на Ем, че престанала да се вижда с теб, след като те открила да смъркаш хероин от кухненската й маса.

— Не беше хероин — казах аз разгорещено. Бяха стрити морфинови таблетки, и идеята да ги смъркам се оказа ужасна, чиста загуба на хапчето. — Да не говорим пък, че Теса нямаше никакви скрупули по отношение на кокаина, непрекъснато ме молеше да й намирам.

— Виж, това е различно и ти го знаеш. Мама… — опита се да ме прекъсне тя.

— О, така ли? Различно? — аз повиших тон, за да й попреча. — Как така различно? В какъв смисъл?

— Мама, кълна се — чуй ме, Тио — мама те обича толкова много. Толкова много. Ти спаси живота й, когато се появи. Вече говори, храни се, проявява интерес към нещата, разхожда се в парка, очаква с нетърпение посещенията ти, не можеш да си представиш каква беше преди. Ти си част от семейството — продължи тя, възползвайки се от предимството си. — Наистина. Защото, имам предвид, Анди…

— Анди? — разсмях се невесело. Анди не беше хранил никакви илюзии по отношение на смахнатото си семейство.

— Виж какво, Тио, не се дръж така. — Тя вече се беше съвзела: държеше се дружелюбно, уравновесено, в прямотата й се долавяше нещо от маниера на баща й. — Правилно е да постъпим така. Да се оженим. Ние си подхождаме. Така е най-добре за всички замесени, и не на последно място за нас самите.