Читать «Щиглецът» онлайн - страница 462

— Искаш да кажеш, бълхарникът? — казах студено. Дори не бях съблякъл палтото си.

— Моля?

— С мазния „роган — джош“. И старците, които ти действаха потискащо. Тълпите, излезли от разпродажбите в „Блумингдейлс“. — „Джал Махал Рестаруант“ (така пишеше!) беше невзрачен индийски ресторант, сгушен на втория етаж на една сграда на „Леке“, където нищо не се бе променило от времето, когато бях дете: нито тънките питки, нито цените, нито килимът, избледнял край прозорците до розово от влагата, нито дори келнерите: същите закръглени, блажено усмихнати, кротки лица, които помнех от детството си, когато отивахме там след кино с майка ми, за да ядем хлебчета „самоса“ и сладолед от манго. — Разбира се, защо не. „Най-жалкият ресторант в Манхатън“. Прекрасна идея.

Тя се обърна към мен и се намръщи.

— Както и да е, „Балухис“ е по-наблизо. Или… може да правим нещо друго, каквото искаш ти.

— О, нима? — стоях, облегнат на рамката на вратата, с ръце в джобовете. Годините, преживени редом с лъжец от световна класа, ме бяха направили безмилостен. — Каквото искам аз? Това вече е нещо.

— Извинявай. Казах си, че би било приятно да хапнем къри. Забрави.

— Няма проблем. Можеш вече да престанеш.

Тя вдигна поглед, по лицето й се беше изписала равнодушна усмивка.

— Моля?

— Не се преструвай. Знаеш отлично за какво говоря.

Тя мълчеше. Една бръчица се очерта на красивото й чело.

— Може би това ще те научи да държиш телефона си включен, когато си с него. Тя сигурно се е опитала да ти се обади, докато си била на улицата.

— Извинявай, не разбирам…

— Китси, видях ви.

— О, моля те — каза тя, примигвайки, след кратка пауза. — Не е възможно да говориш сериозно. Имаш предвид Том, нали? Наистина, Тио — продължи тя в мъртвешкото мълчание, последвало думите й, — Том е стар приятел, от едно време, наистина сме много близки…

— Да, и на мен ми се стори така.

— … а той е приятел и на Ем, и, искам да кажа — тя мигаше трескаво, заела поза на несправедливо обвинена, — знам как може да е изглеждало, знам, че ти не харесваш Том, и имаш основания да не го харесваш. Защото знам за онези истории след смъртта на майка ти и няма спор, той се е държал много зле, но тогава е бил просто хлапе и се чувства ужасно заради тогавашното си поведение…

— Чувства се ужасно?

— … но снощи самият той беше получил лоши новини — продължи тя припряно, като актриса, прекъсната насред репликата, — лоши новини, които засягаха него лично…

— Говориш с него за мен? Двамата седите, обсъждате ме и ме съжалявате?

— … и тогава Том дойде да ни види, мен и Ем, нас двете, съвсем неочаквано, точно преди да отидем на кино, затова останахме вкъщи и не отидохме с другите, можеш да попиташ Ем, ако не вярваш на мен, той нямаше къде другаде да отиде, беше много разстроен, някакъв личен проблем, просто имаше нужда да поговори с някого, и какво можехме да направим ние…