Читать «Щиглецът» онлайн - страница 461

— Знам.

— Каква работа имаш с него? Ако мога да попитам?

— Аз… — отново поклатих глава, съзнавайки колко невъзможно е да навляза в тази тема. — Много е сложно.

— Е, аз нямам представа с какво те държи той. Ако имаш нужда от помощта ми, разбира се, че можеш да разчиташ на мен — обещавам ти я — а и на помощта на Хорст, предполагам, защото той те хареса. Приятно ми беше да го видя толкова оживен и разговорлив вчера! Струва ми се, че той не познава чак толкова много хора, с които може да се държи естествено и да споделя интересите си. Много интелигентен е Хорст. Човек може да научи много от него. Но — той хвърли поглед към часовника си — извинявай, не искам да прозвучи грубо, но се налага да отида на едно място… имам големи надежди за картината! Възможно е, струва ми се, да си я върнем! Така че — той се изправи и храбро тупна с юмрук по гърдите си, — смелост! Ще говорим скоро пак.

— Борис?

— Да?

— Какво би направил, ако разбереш, че едно момиче те мами?

Борис — който вече беше тръгнал към вратата — се закова на място.

— Я повтори!

— Ако мислиш, че момичето ти изневерява…

Борис се намръщи.

— Не си сигурен? Нямаш доказателство.

— Не — казах, преди да осъзная, че това всъщност не е така.

— Тогава я попитай открито — каза решително Борис. — В някакъв приятен момент, когато тя не е нащрек и не очаква такъв въпрос. В леглото може би. Ако я хванеш в подходящ момент, дори да те излъже, ще разбереш. Ще изгуби присъствие на духа.

— Не и тази жена.

Борис се разсмя.

— Какво? Добра жена си намерил значи! Рядко срещана! Красива ли е?

— Да.

— Богата?

— Да.

— Интелигентна?

— Повечето хора биха казали „да“.

— Безсърдечна?

— Малко.

Борис се разсмя отново.

— И ти я обичаш, да. Но не прекалено много.

— Защо мислиш така?

— Защото не си нито бесен, нито гневен, нито потънал в скръб! Не крещиш, че ще я удушиш с голи ръце! Което означава, че душата ти не е много свързана с нейната. И това е добре. Ето какво казва моят опит. Пази се от онези, които обичаш прекалено много. Те ще те унищожат. Онова, което ти трябва, ако искаш да живееш щастливо на този свят; е жена, която води свой живот и оставя и теб да водиш своя.

Той ме потупа два пъти по рамото и си тръгна, оставяйки ме да се взирам с наново нахлуло отчаяние във витрината със среброто, мислейки за омърсения си живот.

xxi.

Когато ми отвори вратата същата вечер, Китси всъщност не изглеждаше толкова невъзмутима, колкото би могла да бъде: говореше за няколко неща едновременно, за новата рокля, която искаше да си купи, пробвала я, не могла да вземе решение, помолила да й я запазят, в Мейн имало буря… изпопадали много дървета, стари дървета на острова, чичо Хари се обадил, колко тъжно!

— О, скъпи — тя запърха очарователно край мен, надигна се на пръсти, за да свали чашите за вино — може ли да ми помогнеш? Моля? — Ем и Франси, съквартирантките, не се виждаха никъде, като че ли и те, и приятелите им се бяха измъкнали благоразумно преди появата ми. — О, не си прави труда, успях. Слушай, имам много добра идея. Хайде да се отбием да хапнем къри, преди да отидем у Синтия. Ужасно ми се прияде. Каква беше онази дупка на „Леке“, в която ме заведе веднъж — която харесваш? Как се наричаше? „Махал“… нещо си?