Читать «Щиглецът» онлайн - страница 357

— Тя е на антидепресанти.

— Така ли? — отвърнах стреснато.

— Имам предвид Китси. Мама не докосва такива неща.

— Ами… — притеснявах се от това, че говореше така тихо, като че ли искаше мнението ми, или очакваше да се намеся по някакъв начин. — Надявам се да й подействат по-добре, отколкото на мен.

Плат отвори уста да каже нещо, после като че ли размисли.

— О — той залитна леко назад, — предполагам, че ще се справи. Но й е много тежко. Китс беше много близка с тях двамата — бих казал, че беше по-близка с Анди от който и да било друг в семейството.

— Така ли?

Не бих описал отношенията им в детството като „близки“, освен че действително тя се навърташе повече около него, отколкото братята му, предимно за да врънка за нещо и за да го дразни.

Плат въздъхна — просмукалата с джин въздушна вълна едва не ме повали.

— Да. Прекъсна следването си в „Уелзли“ — не е сигурна, че иска да се върне, може да продължи в „Ню Скул“, а може и да реши да работи — много й е тежко да живее в Масачузетс след… е, нали разбираш. Виждали са се много често в Кеймбридж — тя, разбира се, се чувства ужасно, задето онзи път не е отишла да се погрижи за татко. Справяше се с него по-добре от всеки друг, но тогава имало някакъв купон, и тя се обадила на Анди и го помолила да отиде вместо нея… е, това е.

— Мамка му — стоях потиснат край бара, стиснал щипката за лед, призляваше ми при мисълта, че още някой страда от същата разрушителна отрова на размисли от рода на „защо не направих…“ и „само да бях…“, която бе съсипала собствения ми живот.

— Да — каза Плат, наливайки си отново солидно количество джин. — Лоша работа.

— Но тя не бива да се самообвинява. Не е редно. Това е лудост. Искам да кажа — продължих, нервничейки под сълзливия, мъртвешки неподвижен поглед, който Плат бе насочил към мен над чашата, — нали, ако се бе качила на яхтата, сега тя щеше да е мъртва, а не той.