Читать «Щиглецът» онлайн - страница 348

„Ами, нали разбираш, тук се срещахме с нея.“

„Да, но тук има примамки с отрова за плъхове, виж знаците.“

„Хайде, давай, няма никой.“

„Но тя обичаше и тюлените. Винаги ходехме да ги гледаме.“

„Да, ама не можеш да изсипеш пепелта там, вони на риба. Освен това ме побиват тръпки при мисълта, че тази купа или каквото и да е там ще стои в стаята ни.“

vi.

— Божичко — каза Хоуби, след като се бе взрял внимателно в мен в светлината на лампите. — Бял си като платно. Да не се разболяваш?

— Ами… — той тъкмо излизаше, с палто в ръка; зад него стояха господин и госпожа Фоугъл, закопчани догоре и с отровни усмивки. Отношенията ми със семейство Фоугъл („лешоядите“, както ги наричаше Гриша) бяха охладнели значително, откакто поех в свои ръце магазина; тъй като не забравях многото антики, които те практически бяха откраднали от Хоуби, аз сега лепвах по-висока цена на всяка вещ, ако имах дори най-слаби подозрения, че те биха могли да проявят интерес към нея; и въпреки че госпожа Фоугъл — която не беше глупава — бе започнала да телефонира направо на Хоуби, аз обикновено успявах да осуетя намеренията й — по най-различни начини, един от които беше да кажа на Хоуби, че вече съм продал въпросната вещ, но в разсеяността си съм забравил да й сложа надпис „продадено“.

— Ял ли си? — с присъщите си кротка разсеяност и мъглява представа за околния свят Хоуби не бе престанал да си въобразява, че аз и семейство Фоугъл сме все така свързани от дълбоко взаимно уважение. — Тъкмо се каним да отидем тук, наблизо, на вечеря. Хайде, ела с нас, искаш ли?

— Не, благодаря — отвърнах, виждайки пронизващия поглед на госпожа Фоугъл, насочен към мен, студената й, лицемерна усмивка, очите — като късчета ахат в безизразното й лице на застаряваща доячка. Обикновено ми доставяше удоволствие да пристъпя напред и да отвърна невъзмутимо на усмивката й — но сега, под неприветливата светлина в коридора, се чувствах изсмукан, избиваше ме студена пот, като че ли по някакъв начин бях изгубил позиции. — Мисля… ъъ, че ще вечерям вкъщи днес, благодаря.

— Не си ли добре? — попита със сладникав тон господин Фоугъл — оплешивяващ банкер от Средния запад, с очила със стъкла без рамки, спретнат в двуредното си палто — лош късмет, ако се случи да е ваш банкер и закъснеете с вноската за ипотеката. — Колко жалко!

— Чудесно беше да се видим — каза госпожа Фоугъл, пристъпи напред и постави пълничката си ръка върху ръкава ми. — Сигурно ти е било приятно, че Пипа ви беше на гости? Иска ми се да я бях видяла, но тя беше толкова заета с приятеля си. Какво ще кажете за него… как се казваше той? — тя се обърна отново към Хоуби. — Елиът?