Читать «Щиглецът» онлайн - страница 345

— Струва осемстотин и петдесет долара — казах, а когато чу гласа ми, тя застина на място и вдигна ужасено очи. Всъщност струваше само двеста и петдесет, но тя ми подаде безропотно кредитната си карта и ме остави да регистрирам покупката — вероятно първата изгодна сделка в този магазин след смъртта на Уелти; защото приятелите на Хоуби (които бяха и основните му клиенти) съзнаваха отлично, че можеха да го убедят да им продава стоката си, снижавайки престъпно много и без това прекалено ниските цени. Майк, който понякога помагаше и в магазина, вдигаше цените безразборно, отказваше да се пазари и съответно не успяваше да продаде почти нищо.

— Добре си се справил! — каза Хоуби, примигвайки доволно в светлината на работната си лампа, когато слязох долу и му казах за голямата продажба (на сребърен чайник в моята версия; не ми се искаше да излезе, че направо съм обрал жената, освен това знаех, че той не проявява интерес към онова, което наричаше „дреболиите“ — след като се бях ровил дълго в книги за антикварни предмети, бях установил, че именно те представляват голяма част от инвентара на магазина). — Съобразително хлапе. Уелти щеше да се привърже към теб като към бебе, подхвърлено на прага ни, ха! Да проявиш интерес към среброто му!

Оттогава развих навика в следобедите, когато Хоуби имаше някакво занимание в работилницата, да седя с учебниците си на горния етаж. Първоначално беше просто забавление — забавления, чиято липса се забелязваше болезнено в безрадостния ми студентски живот, разнообразяван единствено от пиене на кафе в салона и лекции за Валтер Бенямин. През годините след смъртта на Уелти магазинът „Хобарт и Блакуел“ явно си бе спечелил репутация на лесна мишена за крадци; и насладата да спипвам тези елегантни тарикати и крадци на дребно, и да им измъквам големи суми ми приличаше на нещо като някогашното ни крадене, но с обратен знак.