Читать «Щиглецът» онлайн - страница 343

Развълнуван и измъчван от тревоги, бях влязъл почти несъзнателно в парка и вървях по алеята към езерото, където двамата с Анди, докато бяхме още в началното училище, бяхме седели в дългите си якета през не един зимен следобед, очаквайки майка ми да дойде и да ни заведе в зоологическата градина или на кино — мястото на рандевуто, седемнайсет часа нула-нула! Но за съжаление напоследък все по-често се озовавах тук в очакване на Джеръм, който работеше като куриер на колело и ми продаваше дрога. Хапчетата, които бях откраднал преди толкова години от Ксандра, ме бяха тласнали по лош път: всякакви видове, „окси“, „рокси“, морфин и „Дилаудид“, когато успеех да се добера до нещо такова, купувах ги от години по улиците; през последните няколко месеца успявах да поддържам (в повечето случаи) равномерна схема на употребата — един ден вземах, един ден — не (макар че и в деня без дрога вземах също една доза, съвсем малко, колкото да не ми призлява) и въпреки че днешният ден по програма беше ден без дрога, започвах да се чувствам все по-зле, ефектът на водката, изпита с Плат, започваше да се изпарява и макар да знаех отлично, че не нося нищо със себе си, непрекъснато се опипвах от горе до долу, ръцете ми неволно постоянно се плъзгаха по палтото ми и в джобовете на сакото.