Читать «Шумът на времето» онлайн - страница 88

А и иронията си имаше граници. Например не можеш да бъдеш ироничен мъчител; или иронична жертва на изтезания. Не можеш иронично да влезеш в Партията. Можеш да влезеш честно или цинично - друго няма. За външния наблюдател можеше и да няма значение какъв е случаят, тъй като и двете биха изглеждали достойни за презрение. Неговото по-младо „аз“, застанало край пътя, би видяло на задната седалка в колата някакъв съсухрен стар слънчоглед, който вече не се върти към слънцето на Сталиновата конституция, но все още го влече към светлинния източник на Властта.

Ако обърнеш гръб на иронията, тя се вкисва до сарказъм. И каква полза тогава? Сарказмът беше ирония, загубила душата си.

Под стъклото на бюрото му във вилата в Жуковка имаше огромна снимка на Мусоргски, навъсен и грубоват като мечок - тя го подтикваше да изхвърли всяка посредствена творба. Под стъклото на бюрото в московския му апартамент имаше огромна снимка на Стравински, най-великия композитор на столетието -тя го подтикваше да пише най-добрата възможна музика. А на нощното му шкафче неизменно стоеше картичката, която донесе от Дрезден - Тициан, „Кесаревото Кесаря“.

Фарисеите се опитали да подведат Исус с въпроса дали евреите трябва да плащат данък на Кесаря. През цялата човешка история Властта винаги е гледала да измами и поквари онези, от които се чувства застрашена. Той направи опити да не се поддаде на нейните хитрини, но не беше Исус Христос, а само Дмитрий Дмитриевич Шостакович. И макар че отговорът на Исус към фарисея, който му показва златен образ на Кесаря, всъщност беше разумно двусмислен - не уточняваше кое е за Бога и кое за Кесаря, - днес подобен отговор нямаше как да се повтори. „Дайте на изкуството онова, което е за изкуството?“ Такова бе веруюто на изкуството заради самото изкуство, на формализма, ешцентричния песимизъм, ревизионизма и всички други „-изми“, с които го замеряха през годините. А отговорът на Властта винаги щеше да бъде един и същ. „Повтаряйте след мен - казваше тя, -

ИЗКУСТВОТО ПРИНАДЛЕЖИ НА НАРОДА - В. И. ЛЕНИН. ИЗКУСТВОТО ПРИНАДЛЕЖИ НА НАРОДА - В. И. ЛЕНИН.“

И тъй, той щеше да умре скоро, най-вероятно през следващата високосна година. После всички щяха да умрат един по един - неговите приятели и врагове; тези, които разбираха колко е сложно да живееш под тирания, и тези, които биха предпочели да е мъченик; тези, които познаваха и обичаха музиката му, и шепа старци, които все още си подсвиркваха „Песен за насрещния план“, без дори да знаят кой я е написал.