Читать «Шумът на времето» онлайн - страница 86

Той подозираше, че хората го намират за толкова смешно не само защото Максим беше комик по рождение, не само защото харесваха българските вицове, но и по друга, по-дълбока причина: защото малката сценка съдържаше толкова съвършена поука. Свръхелож-ни маневри, за да бъде постигнат най-простият резултат; глупост; самодоволство; слепота за чуждото мнение; повтаряне на едни и същи грешки. Нима всичко това, умножено по милиони и милиони човешки животи, не отразяваше как стоят нещата под слънцето на Сталиновата конституция - необятен каталог от малки фарсове, съчетани в една огромна трагедия?

Или един друг образ от собственото му детство -тяхната дача в Ириновка, в онова имение, забогатяло от подземните слоеве торф под него. Къщата от някакъв сън или кошмар, е огромни стаи и тесни прозорчета, които караха възрастните да се смеят, а децата да треперят от страх. Сега той осъзнаваше, че държавата, в която бе живял толкова време, е също такава. Сякаш, чертаейки плановете си за Съветска Русия, архитектите са били мъдри, старателни и добронамерени, но са се провалили на най-елементарно ниво: сбъркали са метрите със сантиметри, а понякога и обратното. В резултат на това Домът на комунизма бе построен без каквито и да било пропорции и без човешки мащаб. Той навяваше сънища, навяваше кошмари и караше всички - както възрастните, така и децата - да се страхуват.

* * *

Оптимистична трагедия. Този израз, много старателно използван от бюрократите и музиковедите, които рецензираха неговата Пета симфония, би подхождал по-добре на самата Революция и създадената от нея Русия.

Също както не можеше да възпре ума си от спомени, той не можеше да попречи и на непрестанните му безплодни въпроси. Последните въпроси в човешкия живот идват без отговори; такава е тяхната същност.

Те просто вият в главата като фабрична сирена във фа диез.

И тъй, талантът се крие в теб като торфени залежи. Колко си извлякъл? Колко остават да лежат недокоснати? Малцина творци извличат само най-добрите залежи; малцина дори ги разпознават като такива. А в собствения му случай преди повече от трийсет години бяха опънали ограда от бодлива тел с предупредителен надпис: НЕ ПРЕМИНАВАЙ! Кой знае какво се криеше - какво би могло да се крие - отвъд заграждението? Следваше логичен въпрос: колко слаба музика се разрешава на един добър композитор? Някога той си мислеше, че знае отговора; днес нямаше представа.