Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 27
Саймън Бекет
— Трябва да пробваш бирата, Дейвид — посъветва ме Пол. — Ресторантът има своя собствена пивоварна. Бирата е направо страхотна.
От месеци почти не бях пил алкохол, но сега почувствах, че имам нужда. Бирата, която ми сервираха, беше тъмна на цвят, студена и наистина превъзходна. Изпих половината чаша на един дъх, оставих я на масата и въздъхнах.
— Изглежда, имаше нужда от питие — обади се Алана от другия край на масата. — Да не би да си имал лош ден?
— Би могло да се каже — отвърнах аз.
— И на мен ми се е случвало.
Тя вдигна чашата си като за наздравица и се усмихна иронично. Отпих отново от бирата. Започвах да се чувствам доста по-добре. Атмосферата на масата беше приятелска и аз безпроблемно се включих в разговорите около мен. Когато ми сервираха храната, направо се нахвърлих върху нея. Бях си поръчал пържола и зелена салата и едва когато ми ги донесоха, усетих колко съм гладен.
— Нали се забавляваш?
Сам ми се усмихваше над чашата с минерална вода, която държеше в ръката си. Кимнах, докато преглъщах храната.
— Толкова ли ми личи?
— Ами да. За първи път те виждам отпуснат. Трябва да излизаш по-често.
— Не съм чак такъв сухар, нали? — засмях се аз.
— Не, само си малко напрегнат — усмихна ми се тя топло. — Знам, че си дошъл тук, за да решиш някои проблеми, но това не означава, че нямаш право да се забавляваш от време на време. Нали знаеш, че тук си сред приятели?
Сведох поглед, думите й ме разчувстваха повече, отколкото исках да покажа.
— Знам, и ви благодаря за това.
Тя се размърда на стола, сложи ръка на корема си и направи гримаса.
— Всичко наред ли е? — попитах аз.
— Малко е неспокоен — отвърна тя, като се насили да се усмихне.
— Той?
— Да, той — повтори тя убедено и погледна крадешком към Пол. — Определено е момче.
Разчистиха чиниите и на тяхно място донесоха десерта и още питиета. Поръчах си кафе, защото знаех, че ако изпия още една бира, на сутринта щях да съжалявам. Отпуснах са на стола, чувствах се добре, главата ми беше леко замаяна.
И в този момент всичко около мен се сгромоляса.
Отнякъде до мен достигна едва доловимият аромат на мускус, примесен с още нещо. Не можех да сбъркам този мирис. След миг той изчезна, разтвори се сред миризмите на храна и бира, но бях сигурен, че не беше плод на въображението ми. Сякаш ток премина през тялото ми, когато го разпознах. В същия миг отново се намерих легнал на плочките в антрето на апартамента ми, а острата миризма на кръв се смесваше с по-нежното, чувствено ухание.
Парфюмът на Грейс Стракън.
