Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 25

4

Том ме закара до болницата, където бях оставил колата си. Уговорихме се утре рано сутринта да се срещнем в моргата, след което най-после се отправих към хотела си. Единственото, което ми се искаше, бе да си взема душ, да хапна и да опитам да поспя.

Откакто бях пристигнал тук, вечер не правех нищо друго.

Докато се качвах към стаята си, се сетих, че бях обещал да изляза тази вечер. Погледнах часовника си и установих, че имам по-малко от половин час, преди Пол да дойде да ме вземе.

Отпуснах се с въздишка на леглото. Никак не ми се излизаше. Бях загубил навика да общувам с други хора и последното, което исках, бе да водя любезни повърхностни разговори с непознати. Помислих дали да не се обадя на Пол и да скалъпя някакво извинение. Проблемът беше, че не се сещах за никакво оправдание. Освен това би било невъзпитано да откажа поканата в последния момент.

Хайде, Хънтър, стегни се. Може пък случайно да прекараш приятно. Неохотно се надигнах от леглото. Ако побързах, може би щях да имам достатъчно време да взема душ. Съблякох се, влязох в банята и пуснах душа докрай. Белегът на стомаха ми изглеждаше странен и чужд, все едно не беше част от моето тяло. Не обичах да го докосвам, въпреки че грозната розова ивица вече не беше болезнена. Предполагам, че с времето щях да свикна с тази гледка, но засега тя все още ме притесняваше.

Обърнах лице към горещата струя вода, вдишах дълбоко плажния въздух и се опитах да прогоня внезапно нахлулите в съзнанието ми образи. Дръжката на ножа стърчи между ребрата ми, горещата, лепкава кръв се стича около мен, докато лежа на черно-белите плочки… Разтърсих глава като куче, за да прогоня неканените спомени. Бях късметлия. Грейс Стракън беше една от най-красивите жени, които някога бях срещал, а също и от най-опасните: бе причинила смъртта на поне половин дузина души. Ако Джени не ме бе открила навреме, и аз щях да бъда прибавен към сметката й. Трябваше да съм благодарен, че съм жив, но въпреки това ми беше трудно да преодолея случилото се.

Особено като се има предвид, че Грейс все още бе на свобода.

От полицията ме увериха, че е въпрос на време да я открият и арестуват, че тя е твърде нестабилна психически и няма да остане дълго на свобода. Но Грейс беше богата и напълно обсебена от ирационалното желание за мъст. Нямаше да се предаде лесно. Освен това отмъщението й не беше насочено само към мен. Вече се бе опитала да убие една млада майка и малката й дъщеря, които бяха спасени с цената на живота на друг човек. Сега Елън и Ана Маклауд живееха под чужди имена, под полицейска закрила. Макар че бяха по-трудни за откриване от един антрополог, чието име фигурираше в телефонния указател, никой от нас нямаше да се чувства в безопасност, докато не заловяха Грейс.

Не беше никак лесно да се живее с тази мисъл; не и когато носех по тялото си белезите, които непрекъснато ми напомняха, че тя почти бе постигнала целта си.

Пуснах горещата вода докрай с надеждата тя да отмие мрачните ми мисли. След това се търках силно с хавлията, докато кожата ми пламна. Облякох се и бързо слязох във фоайето на хотела. Чувствах се доста по-добре след горещия душ, но все още нямах особено желание за излизане. Пол седеше на един диван и усърдно пишеше в тефтерчето си, докато ме чакаше.