Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 19

— Ще ви помоля да изчакате, докато приключа — каза Ървинг, без да погледне към Том, като че ли се разбираше от само себе си, че всички трябва да се съобразяват с желанията му.

В погледа на Том проблесна раздразнение и си помислих, че ще отвърне нещо. Преди да успее обаче, по лицето му пробягна спазъм, който почти веднага изчезна. Ако не беше бледността му, щях да реша, че ми се е сторило.

— Ще изляза малко на чист въздух, тук е ужасно горещо.

Отправи се към вратата с несигурна стъпка. Понечих да тръгна след него, но той поклати глава и ме спря.

— Няма нужда да идваш. Можеш да започнеш да правиш снимки, след като професор Ървинг приключи. Ще отида да пийна малко вода.

Обзе ме тревога, докато го наблюдавах как се отдалечава, но беше съвсем ясно, че не иска да се суетят около него. Изглежда, никой друг не бе забелязал, че нещо не е наред, защото в онзи момент Том стоеше с лице към мен и Ървинг, а психологът не му обърна внимание.

Гарднър продължи да говори, а Ървинг подпря брадичката си с ръка и впери поглед в трупа на масата. Когато агентът приключи, той продължи да стои неподвижно и мълчаливо, в поза на дълбок размисъл. Ключовата дума тук определено бе поза. Все пак си казах, че не бива да го съдя прекалено строго.

— Нали си давате сметка, че става въпрос за сериен убиец? — проговори той най-после.

Изглежда, тези думи засегнаха Гарднър.

— Това още не е сигурно.

Ървинг се усмихна снизходително.

— Напротив, сигурно е. Вижте как е нагласено тялото, като на изложба. Убиецът е искал да го намерим точно така: гол, завързан и най-вероятно изтезаван, с лицето нагоре. Няма никакъв признак да е изпитвал срам или съжаление, не се е опитал да закрие очите му, нито го е обърнал с лицето надолу. Всичко това ясно показва, че деянието е било добре обмислено и е доставило удоволствие на извършителя. Той е бил доволен от себе си, искал е и вие да видите какво е направил.

Гарднър търпеливо изслуша Ървинг. Сигурно и той самият се бе сетил за всичко това.

— Значи според вас убиецът е мъж?

— Разбира се, че е мъж — засмя се Ървинг, все едно Гарднър се беше пошегувал. — Освен всичко друго убитият явно е бил едър мъж. Смятате ли, че една жена би била способна да се справи с него?

Ще се изненадаш, ако разбереш на какво са способни някои жени. Усетих как белегът започна да ме сърби.

— Тук имаме работа с изключително арогантен човек — продължи Ървинг. — Убиецът със сигурност е знаел, че трупът ще бъде открит веднага щом изтече периодът на наема. Дори е оставил портфейла на видно място, така че да можете веднага да идентифицирате трупа. Не, това не е случайна работа. Той тепърва ще се развихри.

Изглежда, тази перспектива му се струваше забавна.

— Може портфейлът да не принадлежи на убития — каза несигурно Гарднър.

— Разбира се, че е негов. Убиецът е действал много внимателно, надали е забравил собствения си портфейл. Бих се обзаложил, че сам се е обадил, за да резервира бунгалото. Не се е озовал тук неволно и не е убил случаен наемател. Всичко е било добре премислено и планирано. Направил е резервация на името на жертвата и след това я е довлякъл тук. Искал е мястото да е усамотено, за да може да си го измъчва на спокойствие.