Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 17

Вратата на бунгалото се отвори и вътре влезе Джейкъбсън. Също като Гарднър, и тя носеше предпазни ръкавици и обувки, но дори и така изглеждаше елегантна. Нямаше маска на лицето и когато застана до по-възрастния си колега, забелязах, че е пребледняла.

— Значи, освен ако убиецът не е наел бунгалото на свое име и не е оставил шофьорската си книжка нарочно, за да ни помогне, най-вероятно жертвата е или Лумис, или някакъв друг мъж, за когото не знаем нищо — обобщи Том.

— Общо взето — съгласи се Гарднър.

В този момент на вратата се появи още един агент.

— Сър, един човек иска да разговаря с вас.

— Връщам се след малко — обърна се Гарднър към Том и излезе.

Джейкъбсън остана в бунгалото. Лицето й бе все така бледо, бе скръстила ръце и ги бе притиснала към себе си, сякаш за да възпре слабостта си.

— Откъде знаете, че е мъж? — попита тя.

Погледът й се спря върху изобилието от ларви в областта на гениталиите, но бързо се отклони.

— Не виждам нищо, което да издава пола.

Акцентът й не беше особено изразен, но въпреки това можеше да се предположи, че е местна. Хвърлих поглед към Том, но той беше съсредоточил цялото си внимание върху трупа. Или поне се правеше, че е така.

— Ами освен ръста… — започнах аз.

— Не всички жени са дребни.

— Да, но много малко са толкова високи. И дори едрите жени имат по-деликатна костна структура, особено що се отнася до краниума. Това значи…

— Знам какво значи краниум — череп.

Ама че беше заядлива.

— Това значи, че обикновено полът може да се определи по черепа — довърших мисълта си аз.

Тя вирна инатливо брадичка, но не каза нищо повече. Том, който до този момент внимателно оглеждаше отворената уста натрупа, се изправи.

— Погледни това, Дейвид.

Отмести се встрани и аз се наведох над трупа. По-голямата част от меките тъкани на лицето бяха разложени, очните и носните кухини бяха пълни с ларви. Зъбите бяха почти напълно оголени и жълтеникавобелият дентин, останал на мястото на венците, беше леко оцветен в розово.

— Зъбите са розови — отбелязах аз.

— Виждал ли си такова нещо преди? — попита ме Том.

— Веднъж-два пъти.

Но не често и не в ситуации като тази.

Джейкъбсън внимателно слушаше разговора ни.

— Розови зъби ли? — попита тя.

— Да, получава се, когато хемоглобинът от кръвта нахлуе в дентина — обясних аз. — Тогава под емайла зъбите се оцветяват в розово. Наблюдава се при удавници, които са престояли доста време под водата. Във водата трупът обикновено плува с главата надолу.

— Нещо ме кара да си мисля, че тук не става въпрос за удавяне — заяви иронично Гарднър, който влезе с тежка стъпка в бунгалото.

С него имаше още един човек. Новодошлият също носеше предпазни обувки и ръкавици, но от пръв поглед ми стана ясно, че не е нито полицай, нито агент на БРТ. Беше четирийсет и няколко годишен, не точно пълен, но закръглен като човек, който се храни добре. Носеше памучни панталони, светлосиня риза и тънко велурено яке. Пълните му бузи бяха небръснати и почти можеше да се каже, че е с брада.

Този небрежен външен вид обаче изглеждаше твърде нагласен, сякаш подражаваше на моделите от рекламите по списанията. Дрехите му бяха скъпи и елегантни, а най-горното копче на гърдите бе разкопчано. Въпреки че наболата брада и косата му създаваха впечатление за небрежност, те бяха добре оформени и явно грижливо поддържани.