Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 18

Държанието му беше самоуверено, леката усмивка не изчезна от устните му дори когато видя трупа, завързан за масата.

Гарднър беше махнал маската от лицето си, може би в знак на уважение към новодошлия, който също не носеше маска.

— Професор Ървинг, мисля, че с Том Либерман не се познавате.

Мъжът се усмихна на Том.

— Досега пътищата ни не са се срещали. Ще ме извините, че няма да ви подам ръка — заяви той и с театрален жест вдигна облечените си в ръкавици ръце.

— Професор Ървинг е специалист в създаването на профили на престъпници. Работили сме заедно по няколко разследвания — обясни Гарднър. — Искаме да разгледаме случая и от гледна точка на психологията.

Ървинг се усмихна, сякаш го надценяваха.

— Всъщност предпочитам да ме наричат „специалист по поведенческите науки“. Но ми се ще да издребнявам относно титлата си.

Ти вече го направи. Казах си, че не трябва да оставям лошото ми настроение да повлияе на преценката ми за него.

Том се усмихна изключително любезно и все пак някак хладно.

— Радвам се да се запознаем, професор Ървинг. Да ви представя моя приятел и колега доктор Хънтър — добави той, тъй като Гарднър бе пропуснал да го направи.

Ървинг ми кимна любезно, но бе съвсем ясно, че за него аз не бях от значение. Вече бе насочил вниманието си към Джейкъбсън и усмивката му стана по-широка.

— Извинявайте, не чух името ви.

— Даян Джейкъбсън.

Изглеждаше доста развълнувана, от предишното й хладно държание почти нямаше следа.

— За мен е чест да се запозная с вас, професор Ървинг. Чела съм много от трудовете ви.

По лицето му се разля още по-широка усмивка. Не можех да не забележа колко неестествено равни и бели са зъбите му.

— Надявам се прочетеното да ви е харесало. И моля, наричайте ме Алекс.

— Даян е специализирала психология, преди да започне да работи в Бюрото за разследване — обади се Гарднър.

Психологът вдигна вежди.

— Наистина ли? Значи трябва много да внимавам да не сбъркам нещо.

Оставаше само да я потупа по главата. После насочи поглед към трупа и усмивката изчезна от лицето му, а на нейно място се изписа неудоволствие.

— Май е имал и по-добри дни — заяви той и сбърчи нос. — Може ли да ми донесете още малко от ментоловия вазелин?

Молбата не бе насочена към конкретен човек, но един от криминалистите, жена, излезе неохотно, за да го донесе. Ървинг допря длани като за молитва и внимателно изслуша Гарднър, който му обясняваше какво знаят до момента. Когато му донесоха ментоловия вазелин, психологът го взе, без да благодари, нанесе дебел слой над горната си устна и върна бурканчето на жената.

Отначало тя го погледна учудено, после го взе.

— На вашите услуги.

Ървинг не даде с нищо да се разбере дали е доловил сарказма в думите й. Том ме погледна и се подсмихна, докато се навеждаше да извади нещо от куфарчето си, после отново насочи вниманието си към трупа.