Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 16
Саймън Бекет
Том не обърна внимание на опита му да се пошегува.
— Искаш да кажеш, че бунгалото е било наето миналия
И в моята глава се въртеше същата мисъл. Трупът беше прекалено разложен за такъв кратък период. Меките тъкани вече бяха добили консистенцията на сирене, което е започнало да ферментира и да се разкапва, кожата се свличаше от тялото подобно на измачкан костюм. Включеният електрически радиатор бе ускорил донякъде процеса, но не обясняваше наличието на огромния брой ларви. Дори през горещото и влажно лято на Тенеси щяха да са необходими поне седем дни, за да се намножат толкова.
— Когато го открихте, вратите и прозорците на бунгалото затворени ли бяха? — попитах Гарднър, без да се замисля.
Той сви устни неодобрително, но въпреки това ми отговори:
— Всичко беше затворено и заключено, дори щорите бяха спуснати.
Махнах с ръка, за да отпъдя мухите от лицето си. Човек би помислил, че трябва вече да съм свикнал с тях, но не бях.
— Насекомите са прекалено много за затворена стая — споделих с Том.
Той кимна, взе една ларва от трупа с помощта на пинсетите и я вдигна на светлината.
— Какво мислиш за това?
Приближих се и я огледах внимателно. Ларвите на мухите минават през три фази, в които размерът им значително нараства.
— Трета фаза — определих аз.
Това означаваше, че ларвата е поне на шест дни, ако не и на повече.
Том отново кимна и пусна ларвата в бурканче с формалдехид.
— Някои вече са започнали да се превръщат в какавиди. Това означава, че смъртта е настъпила преди шест или седем дни.
— А не преди пет — добавих аз.
Отново докоснах неволно стомаха си, после отместих ръка.
— Възможно е жертвата да е била убита някъде другаде и да е донесена тук.
Том се поколеба. Видях как двама от облечените в бяло мъже се спогледаха и веднага осъзнах грешката си. Усетих, че се изчервявам.
— Ако е бил мъртъв, не е било нужно да му завързват ръцете и краката за масата — отбеляза едрият криминалист и ме изгледа странно.
— Може би труповете в Англия са по-пъргави от нашите — заяви Гарднър с абсолютно безизразна физиономия.
Думите му предизвикаха смях. Усетих, че лицето ми пламва, но нямаше какво да кажа, за да изляза от нелепата ситуация.
Том затвори капака на буркана и се обърна невъзмутимо към Гарднър:
— Какъв е този Лумис според вас — жертвата или убиецът?
— Кредитните карти и шофьорската книжка в портфейла са на името на Лумис. Имаше и около шейсет долара в брой. Проверката показа, че той е бил на трийсет и шест години, бял, работил е като застрахователен агент в Ноксвил. Не е женен, живее сам и от няколко дни не се е появявал на работа.