Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 16

Том не обърна внимание на опита му да се пошегува.

— Искаш да кажеш, че бунгалото е било наето миналия четвъртък! Сигурен ли си?

И в моята глава се въртеше същата мисъл. Трупът беше прекалено разложен за такъв кратък период. Меките тъкани вече бяха добили консистенцията на сирене, което е започнало да ферментира и да се разкапва, кожата се свличаше от тялото подобно на измачкан костюм. Включеният електрически радиатор бе ускорил донякъде процеса, но не обясняваше наличието на огромния брой ларви. Дори през горещото и влажно лято на Тенеси щяха да са необходими поне седем дни, за да се намножат толкова.

— Когато го открихте, вратите и прозорците на бунгалото затворени ли бяха? — попитах Гарднър, без да се замисля.

Нали беше решил да си мълчиш.

Той сви устни неодобрително, но въпреки това ми отговори:

— Всичко беше затворено и заключено, дори щорите бяха спуснати.

Махнах с ръка, за да отпъдя мухите от лицето си. Човек би помислил, че трябва вече да съм свикнал с тях, но не бях.

— Насекомите са прекалено много за затворена стая — споделих с Том.

Той кимна, взе една ларва от трупа с помощта на пинсетите и я вдигна на светлината.

— Какво мислиш за това?

Приближих се и я огледах внимателно. Ларвите на мухите минават през три фази, в които размерът им значително нараства.

— Трета фаза — определих аз.

Това означаваше, че ларвата е поне на шест дни, ако не и на повече.

Том отново кимна и пусна ларвата в бурканче с формалдехид.

— Някои вече са започнали да се превръщат в какавиди. Това означава, че смъртта е настъпила преди шест или седем дни.

— А не преди пет — добавих аз.

Отново докоснах неволно стомаха си, после отместих ръка. Хайде, съсредоточи се. Опитах се да концентрирам вниманието си върху това пред очите ми.

— Възможно е жертвата да е била убита някъде другаде и да е донесена тук.

Том се поколеба. Видях как двама от облечените в бяло мъже се спогледаха и веднага осъзнах грешката си. Усетих, че се изчервявам. Боже, ама че глупаво от моя страна…

— Ако е бил мъртъв, не е било нужно да му завързват ръцете и краката за масата — отбеляза едрият криминалист и ме изгледа странно.

— Може би труповете в Англия са по-пъргави от нашите — заяви Гарднър с абсолютно безизразна физиономия.

Думите му предизвикаха смях. Усетих, че лицето ми пламва, но нямаше какво да кажа, за да изляза от нелепата ситуация. Идиот. Какво ти става?

Том затвори капака на буркана и се обърна невъзмутимо към Гарднър:

— Какъв е този Лумис според вас — жертвата или убиецът?

— Кредитните карти и шофьорската книжка в портфейла са на името на Лумис. Имаше и около шейсет долара в брой. Проверката показа, че той е бил на трийсет и шест години, бял, работил е като застрахователен агент в Ноксвил. Не е женен, живее сам и от няколко дни не се е появявал на работа.