Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 172

Сега бях доволен, че са поставили устройството.

— И как разбра, че сте дошли на правилното място? — поинтересувах се аз.

Гарднър сви рамене.

— Не знаех. Но на старата порта висеше нов катинар, значи някой не искаше неканени гости. В колата имаме секач за стомана, просто срязах катинара и влязох да видя какво има вътре.

Повдигнах вежди — навлизането в частна собственост без разрешение за обиск е смъртен грях, а Гарднър неотклонно следваше протокола. Лицето му потъмня.

— Приех, че обаждането ти е достатъчно основание да смятам, че тук е било извършено престъпление — заяви той и вирна брадичка. — Хайде, да влезем.

Още в коридора ни обгърна лепкавата миризма на разлагащи се тела. Светлината от френските прозорци не стигаше до балнеолечебницата и сега мрачните помещения ми се сториха по-зловещи отпреди. Вече знаех какво да очаквам, но това ни най-малко не намали ужаса, който изпитах при вида на труповете, нахвърляни в басейна като боклук.

Трупът на Йорк беше там, където го бяхме оставили, безжизнен като телата на жертвите му.

— Господи, как е издържал тази воня? — зачуди се Гарднър.

Влязохме в стаичката, в която бяхме открили Сам. Отрязаният кожен каиш, който Пол бе свалил от гърлото й, лежеше като мъртва змия върху старата масажна маса. Устройството към примката беше изработено особено прецизно. Краищата на каиша влизаха в сложна система от зъбчати колела, които се задвижваха с помощта на излъскана дървена дръжка. При завъртането й каишът се обтягаше, а колелата не му позволяваха да се разхлаби при пускане на дръжката.

Една по-проста конструкция би била също толкова ефективна, но Йорк искаше нещо по-изтънчено. Нарцистичен тип като него не би се задоволил с въже, увито около парче дърво.

Това беше произведението на живота му.

— Страхотно приспособление — каза Гарднър с известно възхищение.

Изведнъж цялото му тяло се напрегна и той изви глава на една страна.

— Какво беше това?

Ослушах се, но чух само капещия кран. Гарднър излезе от стаята и постави ръка върху пистолета. Последвах го.

Всичко в балнеолечебницата беше както го бяхме оставили. Йорк лежеше неподвижен, кръвта му вече бе образувала малка локва. Гарднър погледна през сводестата врата, която водеше към залостените стаи. Отпусна се и сакото закри пистолета в кобура му.

— Сигурно така ми се е сторило…

Изглеждаше смутен, но не можех да го обвиня, че реагира така. Аз също щях да се почувствам много по-добре, когато пристигнеха и другите агенти.

— Сега ми покажи и останалите трупове — заяви той съвсем делово.

Не влязох с него в малката стая, където двамата с Пол бяхме открили трупа на Самър. Вече бях видял повече, отколкото можех да понеса. Изчаках го в голямото помещение, застанал до трупа на Йорк. Той лежеше на една страна сред парчетата счупено огледало, които приличаха на назъбени сребърни островчета в локвата кръв.

Загледах се в неподвижното тяло, поразен от огромната пропаст между абсолютната му безжизненост и необузданата енергия, която бушуваше в него допреди малко. Чувствах се празен; не изпитвах нито омраза, нито жалост. Йорк беше пожертвал живота на толкова много хора в напразен опит да разбере смъртта.