Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 166

Пол вече се беше отправил натам, когато в тишината отекна звук, като изпускането на въздух от клапа. Звукът беше остър, нечовешки, и все пак като на човек в предсмъртна агония. Секна така неочаквано, както и започна, но нямаше никакво съмнение откъде идва.

Откъм балнеолечебницата.

— САМ! — изкрещя Пол и се втурна към вратата.

Не можех да го задържа, дори и да исках. Тръгнах след него, като стисках дървото така здраво, че ме болеше ръката. Той нахълта, а аз го последвах. Имах време да забележа само, че стаята е голяма и с бели плочки, защото почти в същия момент от вратата срещу мен се втурна някаква фигура.

За миг сърцето ми спря. После осъзнах, че стоя срещу собственото си отражение.

На отсрещната стена бе закачено голямо огледало със зацапана повърхност. Пред него имаше редица чучури за вода, всичките сухи и прашни. Мъгливата светлина влизаше през няколко високи, покрити с паяжини прозорци и разкриваше напуканите бели плочки, с които бяха облицовани стените. На вратите имаше табелки с надписи Манипулационни, Сауна и Турска баня. Почти не им обърнахме внимание.

Беше пълно с трупове.

В единия ъгъл, близо до сводеста врата, се намираше малък басейн, приблизително два на два метра. Йорк го беше превърнал в масов гроб, пълен почти догоре с трупове. Доколкото можех да видя, всички бяха в различен стадий на разложение, но бяха зарязани тук значително по-скоро от тези в градината.

Миризмата не подлежеше на описание.

Тази гледка стресна Пол, но за кратко. Той изтича към най-близката врата с надпис „Манипулационна“ и я отвори. Стаята беше малка и вероятно някога бе служила за правене на масажи. Сега тук Йорк промиваше филмите си. Посрещна ни силна миризма на химикали. Върху едно старо писалище бяха оставени ванички и съдове с фотографски проявители. Над бюрото беше опънато въже, на което бяха защипани още снимки.

Пол ме избута и изтича до съседната стая. Въпреки острата миризма на химикали въобще не се съмнявах какво ще открием в нея. Изведнъж ме обзе огромно нежелание да погледна вътре; страхувах се какво ще намерим. Изглежда, Пол изпитваше същото. Поколеба се, лицето му бе смъртно бяло.

След това отвори вратата.

Върху покрития с плочки под бяха нахвърляни още от жертвите на Йорк, една върху друга, сякаш бяха дърва за огрев. Всички бяха напълно облечени. Очевидно, след като бе загубил интерес към тях, просто ги беше довлякъл тук и ги бе захвърлил, където му падне.

Тялото, което лежеше най-отгоре, приличаше на заспал човек. На мъждивата светлина, която достигаше от коридора, отметнатата ръка и кичурите руса коса изглеждаха потресаващо уязвими.

От гърдите на Пол се изтръгна нещо между вопъл и вик.