Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 149

— Не искам да тревожа доктор Ейвъри, но мисля, че вие трябва да знаете. Проверихме отново снимките, направени от охранителната камера по времето, когато Йорк се е обадил на доктор Либерман от уличния телефон. Бяхте прав за линейката.

Извади една черно-бяла снимка от папката и ми я подаде. Бях я виждал и преди — неясната фигура на Йорк, която прекосява улицата към телефона. В левия ъгъл се виждаше задната част на паркирана линейка. Трудно можеше да се определи дали Йорк вървеше към нея.

— Линейката е пристигнала десет минути преди Йорк да се обади от уличния телефон и е заминала седем минути след това — обясни Джейкъбсън. — Не се вижда кой е шофьорът, но времето съвпада.

— Защо е изчакал десет минути преди да се обади?

— Може би е искал да се убеди, че наоколо няма никой, или просто се е наслаждавал на момента. Или е събирал смелост. Във всеки случай, в десет и петнайсет се е обадил по телефона, след това се е върнал и е зачакал. Предполагал е, че доктор Либерман ще се разбърза и само след няколко минути ще е навън. Когато не се е появил, Йорк е изчакал още няколко минути, разбрал е, че нещо не е наред, и си е тръгнал.

Прехвърлих сцената в ума си — Йорк поглежда нервно към часовника, жертвата не се появява и увереността му се стопява. Още една минута, само още една… След това бесен отпрашва нанякъде и започва да планира следващия си ход.

Джейкъбсън извади от папката друга снимка, на която се виждаше част от болницата, която не можах да разпозная. Образът на линейката в средата беше размазан, защото бе заснета в движение.

— Тук се вижда друга част от пътя. Тази снимка е направена няколко минути преди линейката да спре пред моргата — обясни тя. — Проследихме пътя й по снимките от охранителните камери. Без съмнение е едно и също превозно средство. Това е най-добрата снимка, с която разполагаме.

На нея не се виждаше особено много. Беше увеличена толкова, колкото е възможно, без качеството да се развали прекалено, но като всяка снимка, свалена от видео, не беше на фокус. Ъгълът на заснемане не показваше кой е вътре в линейката, а и доколкото виждах, тя нямаше особени белези — бял четвъртит микробус с отличителния червен знак на Бързата помощ на щата Тенеси.

— Как можем да сме сигурни, че това е линейката, която е използвал Йорк? — попитах аз.

— Можем, защото това не е истинска линейка. Отличителните знаци изглеждат автентични, но не и ако ги сравните с истинските. Освен това този модел е отпреди почти петнайсет години. Прекалено стар е, за да е все още в употреба.

Огледах снимката по-внимателно. Сега, след това, което спомена Джейкъбсън, забелязах, че линейката наистина е твърде стара, но със сигурност можеше да заблуди много хора, дори и в болницата. Кой би си направил труда да огледа внимателно една линейка?

Върнах й снимката.

— Изглежда правдоподобно.

— Има компании, специализирани в продажба на линейки втора употреба. Йорк би могъл да си купи някой стар модел за съвсем скромна сума и след това да я пребоядиса, така че да добие съвсем автентичен вид.