Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 147
Саймън Бекет
— Според вас има ли някакъв шанс да я откриете навреме?
Тя погледна в чашата с кафе, като че ли се опитваше да прочете отговора в нея.
— Йорк няма да се бави да приключи с нея. Знае, че го търсим, затова ще е нетърпелив. Ако вече не я е убил, ще го направи преди изгрев-слънце.
Оставих чашата си. Усетих, че ми се гади.
— Защо Сам? — попитах аз, макар че се досещах за отговора.
— След провала си с доктор Либерман е имал нужда отново да повярва в себе си. Поне за това бяхме прави — отбеляза Джейкъбсън с горчивина. — Саманта Ейвъри отговаря на всичките му критерии — тя е съпругата на наследника на доктор Либерман и освен това е бременна в деветия месец. Това я прави двойно по-привлекателна мишена. Всички вестници ще го отразят на първа страница, а ако сме прави по отношение на снимките, тя напълно задоволява извратените изисквания на Йорк. Той е маниакално обсебен от идеята да улови момента на смъртта, защото вярва, че по този начин ще получи отговорите, които търси. Така че, от негова гледна точка, какъв по-добър обект от бременна жена, която буквално е изпълнена с живот?
Господи, колко откачено! Но най-лошото беше, че във всичко това имаше някаква извратена логика. Безсмислена и гнусна, но все пак логика.
— И после какво? Няма да намери отговора, който търси, като убие Сам.
Лицето на Джейкъбсън беше мрачно; никога не я бях виждал такава.
— Ще си каже, че в крайна сметка тя не е била правилният избор, и ще продължи да убива. Ще знае, че времето работи срещу него, въпреки че от гордост няма да си го признае, и ще започне да действа отчаяно. Може би следващия път ще отвлече друга бременна жена или дори дете. Във всеки случай няма да спре.
Спомних си измъчените лица от снимките и изведнъж си представих, че в момента Сам е подложена на същото изтезание. Разтърках очи, за да прогоня образа от съзнанието си.
— И какво ще правим сега?
Джейкъбсън се загледа през прозореца в падащия мрак.
— Надяваме се да я открием преди сутринта.
През следващия час от вечерния покой не остана и помен. Агентите на Бюрото за разследване се разпръснаха из спокойния квартал и започнаха да чукат на всяка врата с надеждата да открият още свидетели. Много хора си спомниха, че са видели линейка този следобед, но никой не бе забелязал нещо по-особено. Линейката си е линейка. Появата й може да предизвика нечие нездраво любопитство, но малко хора биха се зачудили защо е дошла. Съседите на Сам и Пол не бяха сред тези малцина.
Гарднър не бе успял да научи нищо повече от Кенди. Тя беше сигурна само в това, че мъжът е бил на неопределена възраст и е носел униформа на лекар от Бърза помощ. Поне
Дори не й се сторило странно, че в линейката има само един медик, а информацията, която дала за самата линейка, била дори още по-оскъдна.
