Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 148

— Не е видяла да е вързана, което означава, че Саманта Ейвъри е била зашеметена или в безсъзнание — обясни Гарднър, докато Пол разговаряше по телефона с майката на Сам. — Възможно е да е използвал някакъв газ, но според мен целта на кислородната маска е била да възпре съседите, ако някой реши да разговаря с нея. Използването на газ е доста рисковано, особено ако жертвата се съпротивлява, а Йорк е искал да я приведе в безпомощно състояние колкото е възможно по-бързо.

— Той не би използвал груба сила — допълни Джейкъбсън. — Ако удариш някого силно по главата, можеш да предизвикаш мозъчно сътресение или мозъчно увреждане, а Йорк не би искал това. Жертвите му трябва да са в пълно съзнание, когато ги убива. Затова не би ги ударил с нещо тежко по главата.

— Но е ударил кучето на Ървинг — припомни Гарднър.

— Това с кучето е било случайно. Мишената е бил стопанинът му, а не то.

Гарднър леко стисна основата на носа си. Изглеждаше уморен.

— Както и да е. Важното е, че по някакъв начин е зашеметил Саманта Ейвъри. Но ако я е изчакал да дойде на себе си, може би имаме малко повече време.

Никак не ми се искаше да разсея тази последна надежда.

— Не непременно. Жертвите му трябва да са в безсъзнание само докато успее да ги качи в линейката. След това няма никакво значение. Ако са били в безсъзнание само няколко минути, ще се свестят доста бързо.

— Не знаех, че си такъв експерт — отбеляза Гарднър язвително.

Можех да му отговоря, че навремето работех като общопрактикуващ лекар и че и на мен ми се е случвало да ме упоят. Но какъв беше смисълът… Всички бяхме под напрежение и най-вече Гарднър. До този момент никой от полицията не се беше представил убедително, но за разследването отговаряше той, така че цялата отговорност падаше на неговите плещи. Не исках да му създавам още неприятности.

Не и когато животът на Сам беше заложен на карта.

Пол като че ли беше преминал отвъд страха и паниката и бе изпаднал в състояние на пълна апатия. След като говори с родителите на Сам, той седеше мълчаливо, замаян от невъобразимия кошмар, в който се бе превърнал животът му. Родителите й щяха да долетят от Мемфис на следващия ден, но той не си направи труда да се обади на никой друг. Единственият човек, с когото искаше да бъде в момента, беше Сам. Другите нямаха никакво значение.

Разкъсвах се от колебание какво да правя. Тук нямаха нужда от мен, но не можех просто да оставя Пол и да се върна в хотела. Затова стоях в хола, докато дъхащите на кафе полицаи си вършеха работата. Последните часове и минути на деня неумолимо изтичаха.

Малко след единайсет часа в хола влезе Джейкъбсън. Пол бързо вдигна поглед, но надеждата в очите му угасна, когато тя бързо поклати глава.

— Още нямаме новини. Искам само да задам няколко въпроса на доктор Хънтър за онова, което каза преди.

Пол отново изпадна в пълна апатия, а аз тръгнах с нея. Забелязах, че носи някаква папка, но едва когато влязохме в кухнята, я отвори.