Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 146

Точно щях да изляза, когато погледът ми попадна на една малка снимка, поставена в рамка върху матовото стъкло на секцията. Виждаха се някакви абстрактни бели и черни петна. Сякаш някой силно ме удари в корема.

Снимката бе от видеозона на Сам.

Затворих вратата на хола и отидох в антрето. Спрях и се опитах да си представя какво точно се бе случило. Някой е почукал на вратата. Сам е отворила и е видяла човек от Бърза помощ. Била е убедена, че е станала грешка. Вероятно се е усмихнала и се е опитала да му обясни. И после… какво? Пред входната врата имаше храсти, голямото кленово дърво в градината също я скриваше от погледа на съседите. Но Йорк не би рискувал някой да го види, затова я е подмамил или принудил със сила да влезе вътре, бързо я е надвил и я е завързал за инвалидния стол.

После най-безцеремонно го е избутал по пътеката и го е качил заедно със Сам в линейката.

Забелязах нещо на пода до перваза — някакви бели прашинки върху бежовия килим. Наведох се да ги огледам по-внимателно и подскочих, когато вратата неочаквано се отвори.

Джейкъбсън спря, като ме видя клекнал в антрето. Изправих се и й посочих белите прашинки.

— Изглежда, Йорк много е бързал. Не съм докоснал абсолютно нищо.

Тя огледа внимателно килима, а след това и перваза. Дървената повърхност беше издраскана.

— Боя. Сигурно е одрал перваза с инвалидния стол — предположи тя. — Досега се чудехме как е изнесъл Ървинг от гората. Най-близкият паркинг се намира на около километър. Трудно е да се пренесе на ръце възрастен мъж на такова разстояние, особено ако той е в безсъзнание.

— Значи смятате, че и тогава е използвал инвалиден стол?

— Това би обяснило много неща. — Тя поклати глава, недоволна от пропуска, който бяха допуснали. — Близо до мястото, където е изчезнал Ървинг, открихме отпечатъци, които приличаха на следи от велосипедни гуми. Там ходят много хора с велосипеди, затова решихме, че следите не са важни. Но инвалидните столове са с подобни гуми.

А дори и Йорк да е срещнал някого, докато е бутал стола с изпадналия в безсъзнание Ървинг, кой би му обърнал внимание? Хората биха си помислили, че просто е извел болния си роднина на чист въздух.

Отидохме в кухнята. Джейкъбсън погледна към полупълната кана с кафе. Налях й една чаша, без да я питам, и долях своята.

— Е, кажете какво мислите? — подканих я тихо и й подадох чашата.

— Твърде рано е да се каже… — започна тя и спря. — Честно ли искате да ви отговоря?

Не. Обаче кимнах.

— Мисля, че Йорк винаги е два хода пред нас. Успя да ни заблуди, че вие ще сте следващата му жертва, и дойде тук, докато вниманието ни беше насочено другаде. Сега Саманта Ейвъри плаща за нашите грешки.