Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 140

— Ако започна да се разхождам навсякъде сам, няма ли да се усети, че това е капан?

Той ме погледна право в очите.

— Както направи снощи ли?

Трябваше ми секунда, за да разбера какво има предвид. Когато снощи излязох от хотела, не забелязах някой да ме наблюдава, но вероятно трябваше да очаквам, че ще ме охраняват. А ти се мислеше за смел.

— В началото Йорк може да заподозре нещо, но ние ще сме търпеливи — продължи Гарднър. — Само да си покаже носа навън и ще го спипаме.

По думите му всичко изглеждаше много лесно. Докато го слушах, несъзнателно прокарвах пръст по белега върху дланта си. Усетих, че Джейкъбсън ме наблюдава, и поставих ръце на масата.

— Очакваме да ни съдействаш, Хънтър — каза Гарднър. — Но ако предпочиташ, можеш още този следобед да се качиш на самолета за вкъщи. Все още имаш възможност да промениш решението си.

Не, нямам. Притеснен от погледа на Джейкъбсън, бутнах стола си и станах.

— Ако сме приключили, ще тръгвам към моргата.

През останалата част на деня се чувствах някак странно и неспокойно. Твърде много неща трябваше да осмисля: смъртта на Том, това, че бях следващият в списъка на Йорк, перспективата да играя ролята на жертвен агнец — всички тези мисли се блъскаха в съзнанието ми. В момента, в който успеех да приема един от тези факти, веднага се сещах за следващия и отново се сривах емоционално.

За щастие този ден работата ми в моргата не изискваше особено внимание. Вече бях приключил с по-сложните задачи и ми оставеше само да сортирам малкото намерени части от скелета на Уилис Декстър и да го възстановя, доколкото е възможно. Това беше рутинна работа и нямаше да ми отнеме много време. Мършоядите бяха отнесли по-голямата част от костите, а малкото, които бяхме успели да открием, бяха така оглозгани, че ми бе трудно да позная коя каква е.

При това положение нямаше какво да отклони мислите ми от порочния кръг, който следваха. Дори нямаше с кого да разговарям. Самър не се появи тази сутрин, но това бе нормално след смъртта на Том. И без това вече нямаше работа за нея. И въпреки че ми се искаше да си поговоря с някого, като истински страхливец изпитах облекчение, когато ми казаха, че Кайл си е взел отпуск за днес. Той все още не знаеше, че Ноа Харпър е бил заразен с хепатит C, затова бях доволен, че не се налага да се срещна с него.

Пол също отсъстваше през по-голямата част от сутринта, ангажиран с поредния съвет. Видях го едва по обяд. Все още изглеждаше уморен, макар и не толкова, колкото вчера.

— Как е Сам? — попитах аз, когато се отби в залата за аутопсии.

— Добре е. Поне няма друга фалшива тревога. Канеше се да отиде при Мери тази сутрин. А довечера си поканен на вечеря, освен ако нямаш други ангажименти.

При други обстоятелства с радост щях да приема поканата. Не можех да се похваля с динамичен социален живот, а и мисълта да прекарам вечерта сам в хотелската стая ме потискаше. Но ако Йорк ме наблюдаваше, последното, което бих искал, бе да въвлека Пол и Сам в тази история.