Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 138

Джейкъбсън се облегна назад с мрачно и тържествено изражение на лицето.

— Според мен това е причината, поради която убива и прави снимки на жертвите си. Егото му не може да понесе мисълта, че един ден самият той ще умре. Затова търси отговори. Да кажем, че по свой начин иска да разреши загадката на живота и смъртта. И е убеден, че ако успее да направи точната снимка, да улови мига на смъртта върху лентата, всичко ще му стане ясно.

— Но това е лудост — възкликнах аз.

— Нормалното поведение не е най-типичната черта на серийните убийци — намеси се Гарднър.

Беше напълно прав, но аз имах предвид нещо друго. Все още не съществува единно мнение за това кога свършва животът. Спрялото сърце можеше да бъде накарано да бие отново, дори и мозъчната смърт невинаги бе окончателна. Мисълта, че Йорк смята, че може да запечата на снимка точния момент на смъртта, бе някак потресаваща.

— Дори и да успее, какво би му донесло това? — попитах аз. — Една снимка не може да му разкрие нищо.

Джейкъбсън сви рамене.

— Това не е важно. Докато Йорк вярва в това, ще продължи да прави нови и нови опити. Той търси познание и за него няма никакво значение колко души ще убие, за да го открие. За него те не са нищо повече от лабораторни мишки.

Тя се изчерви в момента, в който осъзна грешката си.

— Съжалявам, не исках да кажа…

— Няма нищо.

Истината можеше и да не ми харесва, но беше по-добре да знам каква е реалната ситуация.

— От думите ви излиза, че Йорк върши това от доста време. Може би от години. Само Господ знае колко души е убил, без никой да подозира. Би могъл да продължава така до безкрай, но изведнъж се променя. Защо най-неочаквано решава да привлече внимание върху действията си?

Джейкъбсън разтвори ръце.

— Трудно е да се каже. Но според мен причината е точно в това, че върши тези неща от много време. Вие самият казахте, че това, което се опитва да постигне, е невъзможно, и може би той е започнал да го осъзнава. И се опитва да компенсира грешките си, като подхрани егото си по друг начин. Точно затова е решил да нападне доктор Либарман, всепризнат експерт в област, която Йорк счита за своя. Това е класически случай на подмяна на ценности — опитва се да омаловажи неуспеха си, като намери начин да си докаже, че все пак е гениален.

Главоболието ми вече беше толкова силно, че главата ми пулсираше. Започнах да разтривам слепоочията си, щеше ми се да си бях взел аспирин от стаята.

— Защо ми казвате всичко това? Не че не оценявам жеста ви, но преди никак не бързахте да споделите с мен информацията, с която разполагахте. Каква е тази неочаквана промяна?

Джейкъбсън хвърли поглед към Гарднър. До този момент той охотно я бе оставил да говори, но сега едва забележимо се понадигна.

— Решихме, че при така създалите се обстоятелства имаш право да знаеш — Изгледа ме хладно, като че ли все още се опитваше да ме прецени. — Ти ни създаде проблеми, Хънтър. Йорк ни изпрати послание с онова парче кожа върху колата ти. Не можем да го пренебрегнем. Вече отвлече и най-вероятно е убил Алекс Ървинг, а щеше да посегне и на Том, ако той не беше получил инфаркт. Няма да позволя някой друг, свързан с разследването, да пострада.