Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 136

Въпреки това вървеше изправен, както винаги. Джейкъбсън го следваше на една крачка.

— Ще пиете ли кафе? — попитах аз, когато седнаха на масата.

И двамата отказаха. Гарднър погледна към съседните маси, за да се увери, че никой не може да ни чуе.

— Охранителната камера показва, че някой е бил до колата ти снощи в девет без петнайсет — започна той без предисловие. — Камерата е прекалено далече и не се виждат много подробности, но черните дрехи и шапката изглеждат същите като на снимките на телефонната кабина. Освен това проверихме охраната на болницата. Човекът, с когото си разговарял на паркинга, не е от техните служители.

— Йорк. — В устата си усетих горчивина, която не се дължеше на кафето.

— И ние мислим така, но не можем да го докажем. Все още се опитваме да идентифицираме пръстовите отпечатъци по колата ти, но те са доста, така че работата не е никак лесна. А и Йорк най-вероятно е носил ръкавици — добави той и сви рамене. — Засега нямаме късмет и с кожата от ръката. Отпечатъците не са нито на Уилис Декстър, нито на Ноа Харпър. По малкия размер на ръката може да се съди, че са или на жена, или на юноша, но повече не можем да кажем.

Юноша. О, боже! В кафената ми чаша плуваше петно от пресечено мляко. Бутнах я настрана.

— А какво става със снимките от дома на Йорк? Разбрахте ли кои са хората на тях?

Гарднър сведе поглед към ръцете си.

— Проверяваме ги в базата данни с изчезналите и неразкритите убийства, но това е огромна по обем работа. А и ще е доста трудно да ги идентифицираме по онези снимки.

Спомних си разкривените лица и мислено се съгласих с него.

— Имате ли представа къде може да се е укрил Йорк?

— Откакто съобщихме подробностите на пресата, няколко души са докладвали, че са го видели, но засега това не е потвърдено — отговори Гарднър. — Очевидно има някакво скривалище. Не е убивал жертвите си нито в къщата, нито в „Стийпъл Хил“, което означава, че ги е откарвал някъде. Вероятно на място, където е можел лесно да се отърве от труповете, иначе щяхме да открием и други, освен тези на Лумис и Харпър.

Като се имаше предвид колко близо са Смоуки Маунтинс, сигурно не е било трудно да намери къде да изхвърли телата на жертвите си.

— Според Джош Талбот ларвата на блатно водно конче в трупа на Харпър говори, че той е бил оставен в близост до езеро или бавнотечаща вода.

— Което значи да претърсим почти цялата източна част на Тенеси — отбеляза раздразнено Гарднър. — Правим справка за местата, обитавани от блатното водно конче, но ни трябва и някаква по-солидна информация. Даян, би ли обяснила на доктор Хънтър теорията си?

Джейкъбсън се опита да прикрие напрежението си, но то определено се усещаше. Виждах как вената на гърлото й пулсира. Наложих си да отклоня поглед и да я погледна в лицето.

— Прегледах отново снимките, намерени в къщата на Йорк — започна тя. — Правени са в момента, когато жертвите са били много близо до смъртта, може би точно в момента на настъпването й. В началото предположих, че това са просто трофеи, които Йорк е събирал. Но ако наистина е така и предвид факта, че ги е удушавал, човек би очаквал гърлото на жертвата да се вижда на снимката. Само че не е така. Ако Йорк е искал отново да преживее убиването, защо тогава не го е записал на видео? Защо е заснемал лицата на жертвите си в толкова едър план и при това с черно-бял филм?