Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 137

— Може би е маниак на тема фотография — предположих аз.

— Точно така! — възкликна Джейкъбсън и се наведе напред. — Сигурно е смятал за много умно да остави отпечатъците на Уилис Декстър върху филмовата кутийка, но така е издал повече, отколкото е възнамерявал. Снимките не са били направени набързо. Според техниците от лабораторията те са били заснети на слабо осветление, без светкавица, на филм с висока светлочувствителност. За да се направи разпечатка на снимката при тези условия, се изискват големи фотографски познания и добра апаратура.

— Не намерихте ли един 35-милиметров фотоапарат в дома му? — попитах аз, спомняйки си за кутията с фотографски принадлежности.

— Снимките не са били правени с този апарат — отговори Гарднър. — Принадлежностите в къщата не са били използвани от години, така че сигурно са били на баща му. Ако се съди по снимките в къщата, Йорк старши също е бил любител фотограф.

Сетих се за избледнелите снимки на етажерката. Нещо в тях ме притесняваше, но не можех да определя какво точно.

— Все пак не разбирам защо всичко това е толкова важно — признах аз.

— Защото за Йорк снимките не са просто сувенири. Според мен те стоят в основата на всичко, което върши — заяви Джейкъбсън. — От това, което знаем за него, можем да заключим, че е страдал от мания по смъртта: произходът му, начинът, по който се отнася с телата на жертвите си, изключителният му интерес към доктор Либерман, който беше съдебномедицински антрополог. Най-важното в тези снимки е, че са правени в момента на настъпване на смъртта. Всичко това сочи едно — Йорк страда от некрофилия.

Думите й направо ме шокираха.

— Нали казахте, че мотивът за убийствата не е сексуален?

— Наистина не е. Повечето некрофили са мъже с ниско самочувствие. Те се страхуват от отхвърляне, затова им харесва мисълта, че партньорът им не може да се съпротивлява. Това обаче не важи за Йорк. Преди всичко той смята, че обществото не го дооценява. Освен това много се съмнявам, че изпитва влечение към жертвите си, независимо живи или мъртви. Мисля, че при него става по-скоро въпрос за танатофилия. Това е неестествено влечение към смъртта.

Навлизахме в твърде смущаваща територия. В слепоочията си усетих първите признаци на главоболие.

— Ако е така, защо тогава не е снимал жертвите си, след като умрат, а в момента, когато ги е убивал?

— Защото за него това не е достатъчно. Спомнете си, че най-характерното за Йорк не е некрофилията, а нарцисизмът. Той е обсебен най-вече от самия себе си. Повечето хора се страхуват от смъртта, но за такива като него мисълта за собствения им край е направо непоносима. През целия си живот е виждал смъртта навсякъде около себе си. Сега е тласкан от мисълта да я разбере.