Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 134

Но Том беше мъртъв. А Йорк бе свободен.

Изправих се и отидох до прозореца. Дъхът ми замъгли стъклото и светът навън се превърна в множество неясни жълтеникави петна, светещи в тъмнината. Прокарах юмрук по стъклото, което изскърца при допира на кожата ми, и светът отново се появи пред очите ми. Улицата под мен представляваше безкрайна поредица от неонови светлини и фарове на коли, които се движеха в безмълвен танц. Хората в тях бяха погълнати от собствените си грижи и не се интересуваха от проблемите на тези около тях. Докато ги наблюдавах, с болка осъзнах колко далече от дома се намирам. Мястото ми не бе тук.

Няма значение. Продължи с това, с което си се захванал.

В този момент се сетих, че не съм вечерял. Дръпнах се от прозореца и взех менюто за румсървиса. Отворих го и хвърлих бегъл поглед на описанията на бързите закуски, които предлагаха, после го затворих и го захвърлих настрани. Изведнъж усетих, че повече не издържам в тази стая. Все едно какво планираше Йорк, нямаше да стоя и да се крия тук, докато Гарднър реши какво да прави с мен. Грабнах якето си, взех асансьора и слязох във фоайето на хотела. Възнамерявах само да отида в бара на хотела и да проверя дали все още сервират някаква храна, но го подминах. Не знаех къде отивам, просто трябваше да се махна оттук.

Навън дъждът беше спрял, а въздухът бе свеж. Тротоарът блестеше и беше станал хлъзгав. От време на време попадах на някоя локва и изпод краката ми се вдигаха пръски. По гърба ми плъзнаха тръпки, но успях да устоя на натрапчивото желание да се обърна. Хайде, Йорк, нали искаш да ме хванеш? Ето ме!

Измамната ми храброст скоро се стопи. Открих едно ресторантче, което все още работеше, и влязох. В менюто имаше само бургери и пържено пиле, но в момента ми беше все едно. Поръчах първото, което ми попадна пред очите, и върнах менюто на келнерката.

— Нещо за пиене?

— Една бира. Не, чакайте… Имате ли бърбън? „Блантънс“ например?

— Имаме бърбън, но само „Джим и Джак“.

Поръчах си един „Джим Бийм“ с лед. Отпих бавно. Бърбънът прокара гореща диря по гърлото ми и стопи бучката, която се бе събрала там. За теб, Том. Скоро ще заловим това копеле, обещавам ти.

За момент дори си повярвах.

Каишките и зъбците отразяват светлината на лампата. Всеки път, след като си ги използвал, мажеш кожата с восък, докато стане мека и еластична, лъскаш метала, докато не заблести. Не е необходимо да го правиш — знаеш, че това си е чиста превземка. Но ритуалът ти доставя удоволствие. Понякога ти се струва, че усещаш топлата миризма на пчелен восък в пастата за лъскане на седла. Вероятно е само спомен, но въпреки това той те успокоява. Освен това ти харесва подготовката, церемонията. Напомня ти, че правиш всичко с определена цел, че следващия път ще се получи. И този път наистина ще е така.

Усещаш го.