Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 131

Този път не бях възнаграден с усмивка.

— Според мен не трябва да гледате така лековато на ситуацията.

О, аз съвсем не я възприемах лековато.

— Мога ли да ви попитам нещо? — казах аз, колкото да променя темата. — Получихте ли резултатите от кръвните пробите, взети от бунгалото?

За миг настъпи мълчание.

— Пълният ДНК анализ отнема седмици.

Не точно това я бях попитал, но фактът, че отбягна въпроса, ми подсказа, че съм на прав път.

— Така е, но сигурно вече са установили дали кръвта е човешка или не.

При всяка друга ситуация щях да изпитам удоволствие от изненадата й.

— Откъде знаете това?

— Да кажем, че имам солидни познания и мога да предположа. Значи, кръвта все пак е животинска?

В тъмното видях само, че кимна.

— Получихме резултатите едва днес следобед, но и преди това беше ясно, че нещо не е наред. Криминалистите смятаха за подозрително разположението на кървавите петна, макар че Йорк много се беше постарал. В лабораторията направих предварителен тест, който показа, че кръвта не е човешка, но въпреки това чакаме резултатите от ДНК анализа, за да сме напълно сигурни.

— И каква е кръвта? От прасе ли?

Тя се усмихна и зъбите й проблеснаха в тъмнината.

— Е, сега вече се фукате.

Може би съвсем малко.

— Не е толкова сложно, колкото изглежда — признах аз. — След като със сигурност установихме, че Тери Лумис е бил удушен, очевидно кръвта не е била негова. Това означава, че раните по тялото са били нанесени след смъртта, а от това следва, че по-голямата част от кръвта в бунгалото е дошла отнякъде другаде.

— Въпреки това не разбрах как се досетихте, че кръвта е от прасе… — започна тя, а после сама си отговори: — О, разбирам. Зъбите, които открихте при тялото на Уилис Декстър!

— И преди това се чудех дали кръвта не е животинска, но след като видях зъбите, си помислих, че може да е от прасе — казах аз. — Изглежда, Йорк много обича такива игрички.

Джейкъбсън замълча. Дъждът продължаваше да се стича по стъклата, а отражението му караше лицето й да изглежда като мраморно. На жълтеникавата улична светлина профилът й наподобяваше на гръцка скулптура.

— Може би не трябва да ви казвам това — започна тя, — но получихме и резултат от кръвните проби на Ноа Харпър. Бил е болен от хепатит C.

Божичко! Горкият Кайл! За разлика от хепатит A и B, за хепатит C няма ваксина. Заболяването не е непременно смъртоносно, но лечението му е изключително дълго и неприятно. И въпреки това никой не може да даде гаранции за резултата от него.

— Кайл знае ли? — попитах аз, като през цялото време си мислех, че спокойно можех да съм на неговото място.

— Все още не. Ще мине време, докато получи резултатите от болницата, а Дан реши, че няма защо да бързаме да му съобщаваме новината — при тези думи тя ми хвърли бърз поглед. — Разбирате, че това е поверителна информация, нали?

— Разбирам.

За първи път бях съгласен с Гарднър. Все още съществуваше някакъв шанс Кайл да не се е заразил, но в момента въобще не ми се искаше да съм на негово място.

А за малко да стане точно така.