Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 128

— Не е била одрана — обясних аз. — Ако беше, щеше да е едно плоско парче. Тази е сцепена на няколко места, но, общо взето, е цяла. Мисля, че просто се е изхлузила от ръката.

Гарднър и криминалистът изобщо не се учудиха на думите ми, но по изражението на Джейкъбсън личеше, че не разбира.

— Изхлузила се е?

— Няколко дни след смъртта кожата сама започва да се отделя от тялото на мъртвия. Особено в крайните точки като скалпа и краката. И ръцете — продължих аз и й посочих плика. — Почти съм сигурен, че случаят е точно такъв.

Тя изостави обичайната си сдържаност и впери поглед в плика.

— Искате да кажете, че сама се е отделила от ръката на труп?

— Може и така да се каже — отвърнах аз и се обърнах към Гарднър, който ни наблюдаваше с кисело изражение на лицето.

— Съгласен ли сте с мен?

Той кимна.

— Добрата новина е, че е мека и еластична. Това ще ни спести труда да я киснем, преди да снемем пръстовите отпечатъци — каза Гарднър и погледна към мен.

Той вече бе направил връзката. Джейкъбсън обаче изглеждаше ужасена.

— Можете да свалите пръстови отпечатъци от това!

— Разбира се — отвърна криминалистът. — Обикновено кожата е суха и лесно се къса, така че първо трябва да се накисне във вода. След това я надяваш на ръката си като ръкавица и снемаш отпечатъците.

Той вдигна ръка и размърда пръсти, за да илюстрира думите си.

— Да не те задържаме повече, Декс — намеси се Гарднър.

Криминалистът свали ръка малко засрамен и се върна при колата.

Гарднър потупа с кафявия плик по крака си, а след това ме изгледа почти ядосано.

— Е, ти ли ще го кажеш или да го кажа вместо теб?

— Какво да каже? — попита Джейкъбсън.

Гарднър сви устни.

— Хайде, обясни й.

— Досега се чудехме как Йорк е оставял пръстови отпечатъци от жертвите на местопрестъплението толкова дълго след смъртта им — започнах аз, а тя извърна поглед към мен. — Сега вече знаем.

И посочих към колата.

Бръчката изчезна от челото на Джейкъбсън.

— Искате да кажете, че е използвал кожата от ръцете на жертвите си? Нахлузвал я е като ръкавица!

— Досега не бях чувал някой да е правил това, с цел да остави отпечатъци, които да заблудят разследващите, но по всичко личи, че е така. Може би това е причината трупът на Ноа Харпър да е толкова разложен. Йорк е искал да вземе кожата от ръцете му, преди да го размени с този на Уилис Декстър.

А след това е изчакал още няколко дни, отишъл е в гората и е взел и кожата, отделила се от ръцете на Декстър. Мършоядите не биха обърнали внимание на някакво изсъхнало парче кожа, след като имат цял труп на разположение. А ако го бяха направили…

Ами тогава просто щеше да използва нечия друга кожа.

Ядосах се на себе си, че не се бях сетил за това по-рано. Подсъзнанието ми се беше опитало да ми помогне — спомних си усещането за нещо познато, когато свалих латексовите си ръкавици и видях набръчканите си ръце. Но тогава не му обърнах внимание. Том беше напълно прав, че трябва повече да се осланям на интуицията си. Трябваше да се отнеса по-сериозно към думите му.