Читать «Човекът без сянка» онлайн - страница 5

— Е, радвам се, че работиш в правилната посока — каза Крейтър и се изправи, докато Куин гризеше остатъка от гумата на молива си. — Виж какво, защо да не пийнем по нещо след работа и да ми разкажеш какво си направила?

Това вече звучеше неприятно.

— Бих искала, Луис, но не мога. Имам други планове.

— Тогава обяд?

— Обещах на една приятелка да обядваме заедно — искрено отговори Куин. — Може да дойдеш и ти. Ще бъде забавно…

Той поклати глава леко раздразнено и без да пророни дума, тръгна към бюрото си.

Лошо. Много лошо. Всеки път, когато напускаше работното й място, Крейтър изглеждаше все по-раздразнен. Всички, за които Куин бе работила, имаха две общи неща помежду си — първо, чуваха само каквото искаха да чуят, и второ, винаги даваха неизпълними обещания пред шефовете си. Шансовете за кариера на Луис Крейтър зависеха поне отчасти от възможността този проект да бъде изпълнен правилно и бързо, а перспективата пред Куин — от постигането на целта той да бъде доволен и ако побързаше, щеше да стартира теста, преди да излезе за обяд. Имаше пет минути.

— Познай кой е!

Бяха изминали вече петнайсет минути, когато две ръце, отрупани с пръстени, закриха очите й и прекъснаха наблюдението на екрана.

— Здравей, Кати!

Приятелката й се отпусна на свободния стол и Куин отново можеше да вижда.

— Все пак ще обядваме ли заедно? — попита Кати и взе месингово преспапие от бюрото, разглеждайки го с престорен интерес.

— Да. Само трябва да свърша нещо.

Кати се наведе напред и се опита да види какво има на екрана.

Куин се намръщи и започна да подава команди на компютъра.

— Не съм била толкова навътре в сградата „Джон Едгар Хувър“ — продължи Кати. — Мислех, че тук изтезават заподозрените.

Куин поклати глава, без да отклонява вниманието си от работата.

— Не. Правят го в дъното на залата. Там изтезават служителите.

— Ако мислиш, че на четвъртия етаж е по-хубаво, трябва да си луда. Хайде, готова ли си? Умирам от глад.

— Трябваше да стартирам търсенето, за да свърши, докато се върна.

— Какво търсиш?

— Свестен мъж.

— Ще ме убиеш. Кажи сериозно.

— Фантоми.

— Какво? Не можеш ли да ми кажеш? Да не би да е нещо свръхсекретно?

Куин натисна ENTER и остави компютъра да систематизира параметрите на търсенето.

— Не се шегувам. Знаеш ли какво е Съдебномедицински индекс?

— Част от базата данни за ДНК, нали?

— Впечатлена съм! Всъщност това е секцията, която съхранява информацията за неразкритите случаи. Например ако някой извърши престъпление в Мичиган и остави кръв, слюнка или други следи, неговият ДНК подпис ще бъде вкаран в базата данни на полицията в Мичиган и оттам — в главния компютър на ФБР. Да речем, че някой остави същата ДНК например… в Калифорния. Съдебномедицинският индекс ще установи съвпадението и ще уведоми двата щата, че случаите са свързани.

— И чии фантоми търсиш?

— Моите. Трябваше да обновим част от техническата база и аз променям програмата, за да може да я приеме. Както и да е, вкарах измислен ДНК подпис с номер на досие в базата данни на всичките петдесет щата. И сега ще задействам програмата за търсене, която написах, за да видя дали ще ги намери. Ако имам късмет, ще запазя работата си.