Читать «Човекът без сянка» онлайн - страница 7

— Може да влезете — каза секретарката.

Лоуел я погледна и тя му се усмихна съчувствено. Жената не знаеше защо е дошъл, но беше очевидно, че не е единственият човек, който бе заставал нерешително пред кабинета на шефа й.

Той изправи рамене, закопча сакото си и бутна вратата, която мигновено се затвори след него. Въздухът тук беше различен — някак по-гъст. Лоуел знаеше, че това е плод на въображението му, но не можеше да се отърси от потискащото въздействие на атмосферата вътре.

Ричард Прайс му кимна и продължи да пише нещо в тефтера на бюрото си.

Очилата с форма на полумесеци, през които надничаше, бяха скорошна придобивка и се появяваха все по-често на носа му, откакто Прайс започна да наближава седемдесетте. Но с изключение на тях и на прошарените покрай слепоочията коси той беше същият човек, с когото Лоуел се бе запознал преди десет години. Широките му рамене се очертаваха под безупречно изгладената риза. Талията му беше тясна, а коремът — твърд като скала. Комбинацията между атлетичната фигура, широкия сплескан нос и очилата му придаваше вид на невероятна смесица между пенсиониран боксьор и интелектуалец, което всъщност не беше далеч от истината.

— Какво стана, Брад? — без да вдига глава, попита Прайс.

Позлатената писалка в съсухрената му ръка грациозно се движеше по страниците на тефтера.

— Възникна проблем, сър.

— Разбрах. Мислех, че операцията ще бъде изпълнена безупречно.

— Обектът не ни сътрудничи, сър.

Лоуел устоя на желанието да разхлаби възела на вратовръзката си, който изведнъж му се стори твърде стегнат. Уникалната способност на Прайс да го сплашва не бе намаляла с течение на годините.

— Ще спорим ли, Брад, или ще ми разкажеш какво се случи?

— Той се крие, сър. Избра алтернативна жертва и място.

— Каква „алтернативна жертва“?

Лоуел извади тефтерче от джоба на сакото си и започна да чете от него, макар да бе запомнил написаното. Той не искаше да рискува, защото Прайс притежаваше свръхестествена способност да открива и най-малката грешка. И никога не забравяше.

— Мери Дънигън. Двайсет и шест годишна. Икономист. Работела е в мозъчния тръст във Вашингтон. Била е там около година. Назначена е на работа веднага щом е защитила докторска степен в Джорджтаун.

Лоуел вдигна глава за миг, когато Прайс махна очилата си и ги сложи на бюрото. Изражението му беше непроницаемо.

— От три месеца е имала приятел — млад адвокат без криминално досие. Връзката не изглежда сериозна, но няма доказателства Дънигън да се е срещала с друг. Засега той е оставил две съобщения на телефонния й секретар, но още не е особено разтревожен…