Читать «Човекът без сянка» онлайн - страница 4

Лоуел посочи килима, докато влизаше във всекидневната.

— Ще трябва да го проверите още веднъж, преди да се махнем оттук. И след шест часа искам предварителен доклад за ситуацията. До вечерта трябва да знам всичко за жената. Разбирате ли?

— Да, сър.

— И ми кажете веднага щом полицията се намеси. После ще искам всекидневни доклади за хода на тяхното разследване.

— Ще се погрижа за това, сър — каза Джон и леко наклони глава, когато вратата на гаража започна да се отваря. — Ако имаме късмет, едва в понеделник ще разберат, че е изчезнала.

— Късметът не ме интересува — изръмжа Лоуел, позволявайки част от гнева, който разяждаше стомаха му, да се прокрадне в гласа му. — Няма да има повече никакви провали, Джон. Разбираш ли? Никакви.

1.

Куин Бари погледна часовника си и направи гримаса. Беше едва единайсет и трийсет сутринта, а тя вече пиеше четвъртата си чаша силен чай и ядеше петнайсето оризово кексче.

— Ще стартираш програмата днес, нали?

Куин подскочи, събаряйки последното кексче с аромат на ягоди от внимателно подреденото си бюро. Сладкишът падна сякаш като на забавен каданс, преобърна се и се разтроши на пода.

— Куин?

— Не съм казала такова нещо, Луис — отговори тя и се обърна. В говора й се прокрадна ясно доловим южняшки акцент. Колкото и да го потискаше, акцентът винаги се появяваше, когато беше нервна. Или пийнала.

Луис Крейтър се наведе напред, така че лампите на тавана се отразиха в плешивата му глава, но не я погледна, а се вторачи в екрана на монитора й със строгото изражение, с което изглежда реагираше на всичко.

— Утре? — попита той, продължавайки да гледа екрана, макар Куин да знаеше, че кодовете са напълно неразбираеми за него.

— Днес ще извърша пълна проверка на Съдебномедицинския индекс и не очаквам проблеми…

При предишната си работа като корпоративен консултант по програмиране Куин се занимаваше с такива хора всеки ден. Този факт, комбиниран с безкрайни часове на самота, тъмни стаички, бездънни чаши кафе и купища скапана храна, беше причината да се откаже от програмирането година и половина след завършването на университета. Няколко седмици по-късно тя бе назначена в персонала за техническа поддръжка във ФБР и се надяваше да научи тънкостите в работата и да подобри шансовете си да стане агент, веднага щом това стане възможно.

— Утре ли каза, Куин?

Крейтър, който отговаряше за Комбинираната система от индекси на ДНК и в момента се бе навел над нея като лешояд над мърша, тогава прекрати външния договор за поддръжка на системата заради предстоящите съкращения в бюджета. И няколко минути по-късно бе произнесъл съдбовните за нея думи, които шефовете на отдели казват на началниците си в целия свят: „Ако назначим вътрешен човек, ще свършим по-добра работа за по-малко пари“.

— Да, Луис. Няма проблем — отговори Куин и въздъхна.

Сега тя беше почти там, откъдето бе започнала — препрограмираше огромна и сложна база данни, но заплатата й беше наполовина от дохода й на свободна практика.