Читать «Човекът без сянка» онлайн - страница 3

— Готови ли сме? — попита женски глас.

Лоуел се обърна и видя Сюзан Прескът, която влезе в стаята. Тя беше си сложила перука с дълги тъмни коси и бе облякла панталон и всекидневна блуза, взети от дрешника на жертвата. Съответствието не беше пълно, но не беше и зле. Лоуел бе избрал Прескът за тази част от задачата заради ръста, телосложението и безкомпромисната изпълнителност.

— Взех почти всичко от банята и достатъчно от дрехите и обувките й, за да изглежда очевидно — продължи тя, затваряйки куфара, който държеше. — В аптечката имаше противозачатъчни хапчета за три месеца. Прибрах ги всичките.

Лоуел погледна двамата мъже, коленичили на пода. Те бяха освободили ръцете и краката на жертвата и се опитваха да преодолеят вкочаняването, за да съберат един до друг двата крака.

— Намери ли други лекарства, Джон?

Мъжът поклати глава, докато обвързваше с ремък глезените на жената.

— Претърсих другите две бани, нощното шкафче и кухнята. Нямаше нищо с рецепта. Мисля, че всичко е наред.

Лоуел отново насочи вниманието си към по-младия мъж, който помагате да увият жената в найлона и внимаваше кръвта й да не прокапе по килима. Лицето му беше пребледняло и челюстите му видимо трепереха.

— Гелър! — каза Лоуел.

Младежът изглежда не го чу.

— Гелър! Лошо ли ти е?

— Не, сър! — Гелър се изправи и положи усилия да го погледне спокойно в очите.

— Нямаме време за твоя проблем, Гелър. Ако трябва да напуснеш стаята, направи го. Никой няма да каже нищо. Разбираш ли?

— Добре съм, сър.

Лоуел се обърна към жената до него и я огледа още веднъж.

— Добре, Сюзан. Тръгвай.

Тя кимна и се отправи към гаража.

Лоуел стоеше в средата на всекидневната и опитваше да се съсредоточи. Не беше ли пропуснал нещо? Той огледа килима, докато хората му облепяха с тиксо найлона, с който бе увит трупът.

Всичко изглеждаше чисто. Лоуел знаеше, че няма да има отпечатъци, защото почистването им бе премахнало всички веществени доказателства, които можеше да бъдат намерени при нормален оглед. Свидетели? На този етап нямаше начин да разбере. Непредвидени проблеми? Винаги имаше такива. Трябваше да се справи с тях, когато възникнеха.

— Леко — предупреди той, коленичи и огледа долната страна на найлона, когато двамата мъже вдигнаха трупа. — Добре, чисто е. Вървете.

Лоуел ги последва до гаража. Сюзан Прескът вече седеше зад волана на форд таурус — колата на жертвата. Тя се наведе напред и миг по-късно багажникът се отвори.

— Как е колата, Сюзан?

— На по-малко от трийсет хиляди километра, сър — отговори тя през смъкнатото стъкло. — Резервоарът е пълен. Не забелязах неизправности. Фаровете и мигачите работят.

— Сър?

Лоуел се обърна към дъното на гаража, където двамата мъже се опитваха да вкарат вкочанения труп в малкия багажник. Беше очевидно, че така няма да стане.

— Ще трябва да счупиш краката, Гелър. Сюзан, слез и му помогни. Джон, ела с мен.

Лоуел тръгна към вратата, водеща към къщата, но не и преди да забележи скоростта, с която лицето на младия мъж отново пребледня. Нямаше възможност да изкаже съчувствието си, нито пък време, за да подхване Гелър, ако припадне. Младежът или щеше да се справи с проблема си, или не. И беше по-добре да го разбере още сега.