Читать «Човекът без сянка» онлайн

Кайл Милс

Човекът без сянка

Без да спазвам специален ред, бих искал да благодаря на моята съпруга Ким, на Даръл и Илейн Милс, Робърт Готлиб, Мат Билър, Кейтлин Бласдел, Пит Гросклоуз и Крис Бруно за техния принос и подкрепа.

Специално благодаря на Брус Будоул, експерт по ДНК във ФБР, че говореше бавно, докато обясняваше същността на научните разработки, и за проявената (очаквана) толерантност към полетите на моето въображение.

Кайл Милс е от онези невероятни автори на трилъри, които знаят как да поддържат зловещ хлад, спотайващ се на всяка страница.

Алън Фолсъм

Ако още не сте чели романите на Кайл Милс, направете го!

Том Кланси

Пролог

През високата дървена ограда около тях и дърветата, извисили корони отгоре, се процеждаше толкова оскъдна светлина от уличните лампи, че всичко наоколо тънеше в мрак. Студът не беше достатъчно силен, за да проникне през сакото на Брад Лоуел, който търпеливо стоеше пред стъпалата и чакаше. Преди тихото изщракване на отваряща се врата и последвалия лек полъх на топъл въздух преобладаващото усещане беше за ухание на натрупваща се роса.

Лоуел се огледа още веднъж, докато хората му предпазливо се движеха из къщата, разпръснати по отработена схема. В малкия заден двор цареше абсолютна тишина. Беше четири сутринта — два часа преди този безличен квартал в предградията да се размърда. Искаше му се да има още време, но в момента не можеше да направи нищо повече.

Единствената светлина в къщата — вероятно от всекидневната — угасна. Лоуел прекрачи прага и затвори вратата след себе си. Извади от джоба си фенерче с форма на писалка, запали го и освети гумените подметки на мъжа, който се качваше по стълбите.

— Всичко е чисто. Щорите са спуснати — чу се глас от миниатюрния предавател в дясното ухо на Лоуел.

Той засенчи очи, когато лампите в цялата къща светнаха, и тръгна към втория етаж.

Един от хората му вече действаше в спалнята и преравяше съдържанието на чекмеджетата и лавиците. Беше си сложил ръкавици и работеше с вещина. В стаята нямаше нищо необикновено или подозрително. Лоуел знаеше, че ще бъде така. Леглото в средата бе застлано с покривка на цветя, а на вградената в стената лавица имаше плюшени животни.

Човекът, който претърсваше помещението, започна от дрешника, като внимателно взимаше кутиите за обувки от купчината на пода и вдигаше капаците. Когато спря и погледна през рамо, Лоуел си придаде безразличен вид и умело прикри яда, раздразнението и страха, нарастващи у него. Докато командваше, той трябваше да остане безучастен, но поне да създава илюзия за контрол.

— Мисля, че тук няма да намерим нищо, сър.

— Но все пак ще потърсим, нали? — попита в отговор Лоуел.

— Да, сър.

Лоуел слезе по стълбите, вслушвайки се в тихото шумолене на останалите от екипа му, докато се движеха експедитивно във всекидневната. Те спряха само за миг, докато той влизаше, зачитайки присъствието му. Но когато зае позиция до отсрещната стена, Лоуел сякаш вече бе забравен.

Трупът на жената лежеше с разперени крайници върху голям найлон, разпънат в средата на пода до окървавена работна престилка и два използвани презерватива. Китките й бяха завързани за дивана с телени закачалки за дрехи, а краката — от двете страни на тежка библиотека.