Читать «Човекът без сянка» онлайн - страница 6

— Наричаш го късмет? Тогава да разбирам ли, че това е проблемът?

— Какво искаш да кажеш? Какъв проблем?

— Ами миналата седмица имаше такъв вид, сякаш някой е прегазил котката ти с косачка за трева.

Куин отново насочи вниманието си към монитора и се престори, че подава команди, опитвайки се да избегне изпитателния поглед на приятелката си.

— Заради Дейвид е, нали? — попита Кати, наблягайки драматично на всяка дума.

— Не знам за какво говориш.

Кати грабна календара до монитора. Куин се забави и не можа да й попречи.

— Хайде, Кати, върни ми го!

— О, искаш го, а? — Кати отдалечи стола си и започна да прелиства страниците.

— Говоря сериозно, Кати…

— Шестнайсети юни. Зарежи Дейвид. — Кати прелисти няколко страници. — Десети август. Разкарай Дейвид. — Още няколко страници. — Втори септември. Изритай Дейвид.

Куин скочи от стола и грабна календара от ръката на приятелката си.

— Добре, добре, смотанячка съм, но не е необходимо да го изтъкваш.

— Господи, момиче, какво толкова ви свързва? Един достолепен и изтънчен служител на ЦРУ с идеален задник може да си намери някоя не толкова недодялана като теб.

— Не съм недодялана, а провинциалистка.

— А, да. Извинявай. Най-важното е, че той се е превърнал в мижитурка. Какво има този път?

Куин въздъхна и се отпусна на стола.

— Едно от поредните му служебни партита. Знаеш как е. Шайка типове със съвършени прически, чиято работа е да носят кафе на хората в Лангли. Държат се така, сякаш управляват света. И когато е около тях, Дейвид също започва да се държи превзето, сякаш знае всичко, и да говори с мен като с идиот.

— Нещо ново? Това сме го чували.

Куин погледна през рамото на Кати към мъжете и жените, които се движеха из голямото претъпкано помещение, където се намираха повечето компютри на ФБР.

— През почивните дни ще скачаме.

— Какво? Ще скачате от самолет?

Куин кимна.

— Намерих страхотно място. Обучават те един ден и после те пускат да скачаш. Заедно с теб скачат двама души и единият те снима с камера. От няколко месеца убеждавам Дейвид и той обеща да отидем този уикенд. Сега казва, че трябва да идем на купон, а после ще бъде много зает.

— Ако ни е създал да скачаме от самолети, господ трябваше да ни направи удароустойчиви.

Куин сви рамене.

— Мислех, че ще е нещо ново и вълнуващо.

— Тогава проблемът ти е, че трябва да отидеш на купона, да се напиеш и да се натъпчеш безплатно, вместо да направиш смъртоносен скок.

— Това не е всичко.

— Казвай.

— Дейвид иска да облека роклята.

Кати ужасена закри с ръце лицето си.

— Мили боже! Не и роклята!

Тя изписка толкова силно, че всички в помещението обърнаха глави към тях.

Двете се наведоха напред, скривайки се отчасти зад бюрото на Куин, и се мъчеха да сподавят смеха си. Накрая, когато се овладяха, Кати стисна съчувствено ръката на Куин.

— Не и роклята! — повтори тя, като този път прошепна думите. — Господи, всичко друго, но не и това!

2.

Брад Лоуел усещаше, че секретарката го гледа, но това не беше достатъчно, за да го накара да отвори вратата и да влезе. Той пое дълбоко въздух и огледа просторния външен кабинет, като внимаваше да отбягва любопитния й поглед. Мебелите бяха скъпи, но малко на брой, и изглеждаха прекалено практични. Стените бяха прекалено бели, нямаше никакви картини. Стаята сякаш бе подготвена за ремонт. Но всъщност офисът не се бе променил от години, както и човекът, за когото бе направен.