Читать «Човекът без сянка» онлайн - страница 2

По непокътнатото й лице личеше, че е била красива. Сочните й устни бяха леко разтворени, разкривайки бели зъби, дългите й кестеняви коси бяха разпилени на пода под нея, а сините й очи бяха вторачени в тавана. Лоуел се приближи до трупа и клекна. Ако не беше сигурен, че жената е на около двайсет и пет години, би било невъзможно да определи възрастта й. Голото й тяло притежаваше грациозните извивки и гъвкавите мускули на младостта, но изваяните очертания бяха загрозени от безброй повърхностни порезни рани като от бръснарско ножче, които кръстосваха кожата й. Някои още бяха влажни — шокиращи червени резки на фона на засъхналата кафява кръв, обляла тялото и голяма част от черния найлон под него. Плътта на лицето й беше увиснала, загатвайки за часовете на агония, които бе изстрадала, преди да се предаде и да издъхне.

Лоуел се изправи и видя, че младият мъж пред него стои неподвижно. Той държеше мощен вакуум за събиране на веществени доказателства, но ставите на пръстите му бяха побелели от стискане на дръжката и очите му бяха вторачени в трупа.

— Проблем ли има, Гелър? — спокойно и уж безразлично попита Лоуел. Младежът беше новак и сигурно не бе виждал досега такова нещо. Реакцията му беше разбираема, но недопустима.

— Не, сър — отговори Гелър, вторачен изумено в онова, което бе останало от младата жена.

— Тогава работи, синко.

Лоуел усети ръка на рамото си, когато вакуумът тихо забръмча и младият мъж започна внимателно да го придвижва по килима около трупа. Обърна се и тръгна към коридора, следван от друг член на екипа.

— Коя е тя, Джон? — попита Лоуел, когато стигнаха до кухнята.

— Мери Дънигън, сър. — Той сложи на масата кожена чанта и тефтерче с адреси и телефонни номера. — Двайсет и шест годишна, икономически анализатор в частна компания в Окръг Колумбия. В календара й не е отбелязано нищо за утре или за почивните дни. Намерих много нейни снимки с един и същ млад мъж. Направени са в период от няколко години. Предполагам, че й е роднина, вероятно брат. Няма съобщения на телефонния секретар…

Гласът му постепенно заглъхна, явно приключваше.

— Това ли е всичко?

— За момента, да, сър. Ние…

Лоуел гневно му направи знак да млъкне.

— Така става, когато нещо се прецака, нали, Джон?

— Да, сър.

Шефът отново махна с ръка и мъжът облекчено забърза към всекидневната, за да помогне на колегите си.

Лоуел докосна челото си и пръстите му се навлажниха от потта. Всичко се беше объркало. До зазоряване оставаха два часа и той стоеше в хубава, чиста, средна класа къща в хубав чист, средна класа квартал, където лежеше трупът на добре образована жена с добра работа. На Лоуел му беше все по-трудно да си представи, че нещата може да станат още по-неприятни.

Избърса с ръкав потта от челото си и се върна във всекидневната. Двама от хората му използваха клещи, за да отделят трупа от мебелите.