Читать «Четвъртият гроб под краката ми» онлайн - страница 156

— О, така е добре, захарче. Дръж я така. Сега, къде ли отиде това шило за лед?

Харпър се метна напред, възнамерявайки да събори Дюи от мен, и беше изненадана, когато прелетя право през него.

Проклятие. Трябваше да й кажа. Трудно беше, когато хората не знаеха, че са мъртви. Осъзнаването ги изпращаше в състояние на шок и понякога не ги виждах с години. Но наистина трябваше да й кажа, защото смаяното изражение на лицето й, когато се обърна и протегна ръка през главата на Дюи, разби сърцето ми.

Тя прикова поглед в моя.

— Мъртва съм? — попита тя, гласът й бе дрезгав от емоциите. Тя се отпусна на земята, а изражението й бе отнесено като на хиляди километри.

Изпънах се срещу тежестта на Дюи, чудейки се с какво, по дяволите, го хранеше баба му, но развълнувана от това, че бе изгубила шилото за лед.

— Съжалявам, Харпър. — Едва успявах да произнеса думите. — Исках да ти кажа.

— Какво? — попита госпожа Бийчър.

— Обадих се на полицията — казах, извивайки врат. — Идват насам.

Тя се подсмихна и ми обърна гръб.

— Трябва ми повече светлина. Къде може да е изчезнало това чудо?

— Убили са ме? — попита Харпър, все още замаяна.

Протегнах се към нея и сложих ръка на коляното й.

— Да. Не съм сигурна кой точно. Помниш ли какво се случи?

— Тя говори, бабо.

— Е, седни по-силно.

Той последва съвета й и подскочи, а всичко, за което можех да мисля, бе: „О. Боже. Мой.“. Къде беше чичо Боб, когато имах нужда от него?

Чувствайки се като във филм на ужасите, чакайки злите клоуни да изскочат изпод стълбището, опитах да се съсредоточа върху начините да преживея това шоу на изроди.

— Какво правиш?

Обърнах се на другата си страна, за да видя Ейнджъл. Беше смръщен неодобрително.

— Опитвам се да дишам — казах аз, опитвайки се да дишам. Но мракът се прокрадваше в периферното ми зрение.

— Защо този тип седи върху теб? — Тогава видя Харпър. — О, здрасти. — Той кимна за поздрав, но тя все още беше в шок. Тя вдигна ръце и ги погледна, завъртайки ги отново и отново.

— Предполагам, че не можеш да избуташ този тип от мен? — попитах го.

— Предполагам, че мога да опитам.

— Скоро ли?

Ейнджъл се намръщи, след което се фокусира върху Дюи и се концентрира. След няколко секунди, бутна. И Дюи се прекатури.

Сладка работа.

Отново залазих към стълбите, докато се борех с наклона на земята. Той продължаваше да ме запраща към стената и осъзнах, че вероятно имах сътресение. За съжаление Дюи се възстанови и се пресегна през стълбите, сграбчвайки крака ми и издърпвайки го изпод мен.

Това щеше да боли.

Мда. Брадичката ми се блъсна в едното стъпало, удряйки зъбите ми едни в други. Толкова приличаше на хилядите филми на ужасите, които бях гледала.

Замайването изигра голяма роля, когато се строполих обратно надолу по стълбите.

Вдигнах ръце и казах:

— Трябва да се успокоиш.

Точно тогава Дюи обви големите си ръце около гърлото ми. Някой ден щях да осъзная, че да казвам на хората да се успокоят има точно обратния ефект.

— Дръж я здраво, захарче. Не мога да намеря проклетото шило за лед. Ще се наложи да използвам тигана.