Читать «Четвъртият гроб под краката ми» онлайн - страница 155

Шокът ми трябва да си бе проличал.

Харпър кимна, когато тъгата изпълни очите й.

— Но не беше заек. Сега си спомням. Това момченце е погребано някъде в нашия имот. В червен куфар.

Дробовете ми се свиха. Куки ми бе казала, че около онова време има изчезнало момченце от Пералта, а Пералта и фермите Боске бяха една до друга. Трудно бе да се каже къде свършваше едната и започваше другата. Случаят никога не бе разкрит.

Е, със сигурност щеше да бъде.

Все още преструвайки се, че бях в безсъзнание, притворих клепачи, докато госпожа Бийчър се приближаваше. Можех да виждам достатъчно, за да различа образа й, докато влизаше в полезрението ми. Носейки шило за лед. Шило за лед. Какво, по дяволите? Тази жена беше студенокръвна. Харпър ахна и закрилнически се хвърли отгоре ми. Това бе едно от най-милите неща, които някой някога бе правил за мен.

Вратата над нас се отвори и тежки стъпки прозвучаха по стълбите. За нещастие нямаше начин да е чичо Боб. Нямаше достатъчно време. И чичо Боб почти винаги викаше нещо от рода на „Полицейско управление на Албакърки! Горе ръцете!“. Този тип не извика нищо.

Свих се, когато мъжът от снимките застана до мен. Отчасти защото беше гигантичен, почти два пъти колкото госпожа Бийчър, но предимно защото работата стана сериозна. Сега трябваше да надбягам и двама им, докато Барбара изтичаше през Фред.

— Коя си ти? — попита ме той. Очевидно си говореше със спагети, докато изпълнявах най-добрата си имитация на варена юфка.

— Тази жена иска да те отнеме от мен. Ще се наложи да я засеем в земята, за да може да поникне.

Той наведе глава.

— Не мисля, че искам да го правя повече.

— И аз не искам, но имам нужда да се тук при мен, медунчо. Кой друг ще върши работата в двора?

Работата в двора?

— Знам, бабо, но…

Проклетата работа в двора?

— Без „но“. Сега, погрижи се за нея, както за госпожица Харпър.

Той погледна към тъмния ъгъл на мазето. Към прясна камара пръст.

— Харпър беше добра с мен.

Аз щях да й кося моравата, да му се не види. Това наистина ли беше заради работата в двора?

Тя се протегна и потупа голямото му рамо.

— Зная. Зная. Но тя щеше да те предаде на полицията. Щяха да те отведат в затвора, захарчо. Какво бих правила без теб?

Той сви рамене и тя изкудкудяка щастливо, щипвайки го за бузата сякаш беше на четири. Много го бях загазила.

Сграбчвайки шилото за лед, сякаш животът й зависеше от него, тя погледна надолу към мен.

— Задръж, обаче. Първо трябва да се уверя, че е мъртва.

Тя се приведе на едно коляно до мен, мъчна работа, която ми даде достатъчно време да си помисля какво би се случило, ако полярните шапки се разтопят. След като това мина, се зачудих дали ще мога да избягам или да се опитам да вразумя Дюи. Изглеждаше малко по-разумен от половинката си.

— Сега, къде предполагаш, че е сърцето й? — попита въпросната половинка.

Бети Уайт? Щеше да се прицели в Бети?

Инстинктивно ръцете ми се стрелнаха, за да я прикрият. Беше толкова крехка. Толкова уязвима. А госпожа Бийчър възнамеряваше да я надупчи с шило за лед? Не и в маята смяна.

Жената подскочи от изненада, а аз залазих към стълбите, когато тежест, сравнима с бетонобъркачка, се приземи върху гърба ми.