Читать «Черният отряд» онлайн - страница 74

Хромия се обърна. За миг въздухът между Покорените сякаш припукваше.

С ъгълчето на окото си забелязах, че Гоблин сяда. Пръстите му танцуваха в сложни ритми. Едноокия, обърнат към стената, шепнеше нещо в постелката си. Гарвана се приготви да хвърли ножа си. Брестака стисна здраво чайника, готов да плисне вряла вода.

На подходящо разстояние около мен нямаше нищо за хвърляне.

С какво, по дяволите, можех да бъда полезен? Да записвам провала в последствие, ако оцелея?

Ловеца на души направи лек жест, заобиколи Хромия и се настани в обичайното си кресло. Протегна стъпало, придърпа един от столовете до масата и вдигна крака. Взря се в Хромия, сплел пръсти под брадичката си.

— Господарката прати съобщение. В случай че се сблъскам с теб. Иска да те види — Ловеца на души този път използваше само един глас, твърд, женски. — Иска да й разкажеш за вълненията в Брестоград.

Хромия подскочи. Отпуснатата му на масата ръка трепна нервно.

— Вълнения? В Брестоград?

— Бунтовниците са нападнали двореца и казармите.

Лицето на Хромия се обезцвети. Ръката му се сгърчи още по-силно.

— Иска да знае защо не си бил на мястото си, за да ги отблъснеш — допълни Ловеца на души.

Хромия остана още около три секунди. Междувременно физиономията му се превърна в гротеска. Рядко ми се е случвало да видя такъв неподправен ужас. После той се извърна и побягна.

Гарвана метна ножа си. Острието се заби в касата на вратата. Хромия дори не забеляза.

Ловеца на души се разсмя. Не използваше пискливия кикот от предишните дни, а дълбок, суров, твърд и отмъстителен смях. Изправи се и се извърна към прозореца.

— А! Някой е прибрал наградата? Кога?

Брестака отложи отговора, като тръгна към вратата. Гарвана му се обади:

— Я ми метни ножа, Брестак!

Аз се настаних до. Ловеца на души и погледнах навън. Снегът бе спрял. Камъкът се виждаше ясно. Студен, без сияние, с близо пръст дебело бяло покривало.

— Не знам — надявах се, че гласът ми звучи искрено. — Цяла нощ валя силно. Последния път като погледнах — преди той да се появи — не се виждаше нищо. Може би трябва да сляза долу.

— Не си прави труда — той нагласи стола си така, че да вижда площада. По-късно, след като прие чай от Брестака и го изпи — Криеше лицето си като се извръщаше — промърмори: — Грапата е елиминиран. Шайката му е в паника. И което е най-сладко, Хромия пак е победен. Не е зле.

— Истина ли беше? — попитах. — За Брестоград?

— До последната думичка — използва нежен, весел гласец. — Човек направо да се зачуди как Бунтът е разбрал, че Хромия не е в града. И как Видоменителя е надушил неприятностите толкова бързо, че се е появил и е премазал вълненията, преди да са прераснали в нещо сериозно… — още една пауза. — Без съмнение Хромия ще умува доста, докато си ближе раните… — той се засмя отново, по-меко и по-зловещо.

С Брестака се заехме да приготвяме закуската. Обикновено Мускуса се занимава с готвенето, но сега имахме извинение да нарушим реда. След известно време Ловеца на души отбеляза: