Читать «Черният отряд» онлайн - страница 75

— Няма смисъл вашите хора да остават тук. Молитвите на Капитана ви получиха отговор.

— Можем да си вървим? — попита Брестака.

— Няма причина да оставате, нали?

Едноокия имаше причини. Пренебрегнахме ги.

— Събираме багажа след закуска — нареди Брестака.

— Ще пътуваш в това време? — изуми се Едноокия.

— Капитана иска да се връщаме.

Занесох на Ловеца на души чиния бъркани яйца. Не знам защо, той не ядеше често и никога не закусваше. Този път прие и ни обърна гръб.

Погледнах през прозореца. Тълпата бе открила настъпилата промяна. Някой бе избърсал снега от лицето на Грапата. Очите му бяха отворени и сякаш гледаха право в нас. Извратена работа.

Под и около масата се бутаха хора, биеха се за монетите, които не бяхме събрали. Отгоре приличаха на червеи, плъзнали по разлагащ се труп.

— Някой трябва да му окаже чест — промърморих. — Той беше изумителен противник.

— Ти си имаш Аналите — отговори Ловеца на души. И добави: — Само победителят си дава труда да хвали победения враг.

Тъкмо вървях към собствената си чиния. Зачудих се какво има предвид, но горещото ястие в момента ми се стори по-важно.

Всички се бяха събрали в конюшнята, освен нас с Мускуса. Канеха се да докарат каруцата за ранения войник. Бях му дал нещо, с което да издържи тежкото пътуване.

Нашите се забавляваха, Брестака искаше да опъне платнището, за да защити Мускуса от лошото време. Редях пасианс в очакване.

И изведнъж, просто ей така, Ловеца на души каза:

— Тя е много красива, Знахар. Младолика е, свежа, изумителна… И с каменно сърце. Хромия е добродушно пале в сравнение с нея. Моли се никога да не привлечеш погледа й!

Покорения се взираше през прозореца. Искаше ми се да задавам въпроси, но не ми хрумваше нито един, не и сега. Проклятие. Тогава изтървах наистина златна възможност.

Какъв цвят са косите й? А очите? Как се усмихва? Всичко, което не знаех, означаваше много за мен.

Ловеца на души се надигна и метна наметалото на раменете си.

— Дори само заради Хромия, си струваше — каза той. Спря на прага и ме прониза с поглед. — Вие с Брестака и Гарвана вдигнете тост за мен. Чу ли?

И изчезна.

Брестака се върна след минутка. Вдигнахме Мускуса и поехме на път към твърдината Мей. Нервите ми останаха разклатени още доста време.

4.

Шепота

От всичките ни приключения, за които се сещам, коварният ни план донесе най-много печалба срещу най-малко вложени усилия. Беше чиста находка — и то сто процента в наша полза. За Бунта пък се оказа истинска катастрофа.

Бягахме от Клина, където защитниците на Господарката рухнаха буквално за една нощ. Към нас се присъединиха и още пет-шестстотин войници от редовната армия, които бяха загубили частите си. Заради скоростта ни, Капитана бе избрал да минем напряко през Гората на облака към Мъжеград, вместо да обикаляме по по-дългия южен път.

На ден-два път зад нас се движеше един батальон от армията на Бунта. Спокойно можехме да се обърнем и да ги смажем, но Капитана предпочете да им се изплъзнем. Харесва ми начинът му на мислене. Сраженията край Розоград бяха ожесточени. Хиляди паднаха. Към Отряда се бяха лепнали толкова много пришълци, че губех хора просто защото не ми стигаше време да се погрижа за тях.