Читать «Черният отряд» онлайн - страница 73

Хромия отпи от чая, срещна погледа ми и се усмихна.

За малко да получа сърдечен удар.

Отстъпих до прозореца. Навън вече се развиделяваше и снеговалежът отслабваше, но не различих камъка.

От стълбите се разнесе тропот на ботуши. Брестака и Гарвана нахлуха в стаята. Сержантът изръмжа:

— Хей, Знахар, защо, по дяволите, се — и гласът му утихна, когато позна Хромия.

Гарвана ме изгледа въпросително. Хромия се извърна. Свих рамене, когато се обърна с гръб към мен. Гарвана се отмести настрани и започна да сваля мокрите си дрехи.

Брестака схвана идеята му. Тръгна в другата посока и се съблече пред огъня.

— Проклятие, радвам се да се отърва от тях! Как си, Мускус?

— Има пресен чай — подхвърлих.

Мускуса пък отговори:

— Всичко ме боли, Брестак.

Хромия ни поглеждаше един по един, включително Едноокия и Гоблин, които още не се бяха размърдали.

— Значи така. Ловеца на души дава сърце и душа за Черния отряд — гласът му бе като шепот, но отекваше в стаята. — Къде е той?

Гарвана не му обърна внимание. Навлече сух брич, седна до Мускуса и провери повторно шевовете ми.

— Добре си го закърпил, Знахар.

— Имам предостатъчен опит с подобни рани.

Брестака сви рамене в отговор на въпроса на Хромия. Гаврътна чашата си, разплиска чай навсякъде, после напълни чайника от една кана. Докато гостът ни гледаше Гарвана, срита здраво Едноокия в ребрата.

— Ти! — озъби се Хромия. — Не съм забравил какво направи в Опал. Нито пък по време на кампанията в Защитника.

Гарвана се облегна на стената. Извади един от най-отвратителните си ножове и започна да чисти ноктите си с него. Усмихна се. На Хромия се усмихваше, а в очите му блестяха присмехулни искрици! Нима този човек не се плаши от нищо?

— Какво направи с парите? Те не са на Ловеца на души. Господарката ги даде на мен.

Набрах смелост от безразличието на Гарвана.

— Не трябваше ли да си в Брестоград? Господарката ти е наредила да се махнеш от Клина.

На отвратителното му лице се изписа гняв. Белегът, който минаваше през челото и лявата му буза и продължаваше надолу под дрехите, от лявата страна на гърдите му, се изду. Ударът бил нанесен лично от Бялата роза.

Хромия се изправи. И тогава проклетият Гарван каза:

— Взе ли картите, Брестак? Масата е свободна.

Покорения се намръщи. Напрежението се трупаше бързо.

— Искам си парите — озъби се той. — Мои са. Имате избор да сътрудничите, или не. Не мисля, че ще ви е приятно, ако откажете.

— Като ги искаш, вземи си ги — отвърна Гарвана. — Хвани Грапата. Отрежи му главата. Занеси я до камъка. Това сигурно не е проблем за Хромия. Грапата е само нещастен бандит. Какъв шанс има да се противопостави на един от Десетте?

Очаквах Покорения да избухне. Но не стана така. За момент той остана озадачен. Не бе изваден от равновесие задълго. Усмивката му бе широка и жестока.

— Добре. Щом държите да стане по трудния начин…

Напрежението доближаваше взривоопасни размери.

Една сянка трепна на прага на вратата. Появи се гъвкава, стройна фигура, която се втренчи в гърба на Хромия. Въздъхнах с облекчение.