Читать «Черният отряд» онлайн - страница 76

Заповедите ни гласяха да се явим на разположение на Нощната сянка в Мъжеград. Ловеца на души смяташе, че това ще е следващата мишена, към която ще се насочат Бунтовниците. Колкото и да бяхме уморени, предполагахме, че ще посрещнем още страховити битки преди зимата да забави временно хода на войната.

— Знахар! Виж тук!

Белезникавия препусна към мястото, където стояхме с Капитана и Мълчаливия, и неколцина други. Беше преметнал през рамо гола жена. Сигурно е била привлекателна, преди да я пребият до смърт.

— Не е зле, Белезникав, никак не е зле! — похвалих го и се върнах към писанията си.

Зад гърба на Белезникавия се разнасяха неспирни викове и писъци. Нашите жънеха плодовете на победата.

— Варвари — отбеляза Капитана без омраза.

— И те трябва да се разтоварват от време на време — напомних му. — По-добре тук, отколкото с населението на Мъжеград.

Той се съгласи колебливо. Просто стомахът му е слаб за плячкосване и изнасилване, макар и че са част от работата ни. Мисля, че е потаен романтик поне когато става дума за жени.

Опитах се да смекча мъките му.

— Те си го изпросиха, като вдигнаха оръжие срещу нас.

— Откога продължава това, Знахар? — отчаяно попита той. — Не ти ли се струва цяла вечност? Спомняш ли си изобщо кога не си бил войник? Какъв е смисълът? Защо сме тук? Продължаваме да печелим битки, но Господарката губи войната. Защо просто не махнат с ръка и не си идат вкъщи?

Отчасти беше прав. От Защитника насам само отстъпвахме, макар че се справяхме добре. Клинът бе подсигурен, преди Видоменителя и Хромия да пристъпят към действие.

А сега, при поредното си отстъпление, направо се спънахме в базовия лагер на Бунта. Предположихме, че това е главен тренировъчен център и база за отдих при кампанията срещу Нощната сянка. За щастие, забелязахме Бунтовниците, преди да ни забележат те. Обкръжихме лагера и нахлухме в него преди изгрев. Бунтовниците бяха далеч по-многобройни от нас, но не ги биваше много за битки. Повечето бяха зелени доброволци. Единственият по-интересен момент се оказа присъствието на взвод амазонки.

Бяхме чували за тях, разбира се. Има няколко роти на изток, около Ръждоград, където боевете са по-сурови и чести, отколкото тук. Но това беше първата ни среща с тях. Благодарение на нея нашите презряха жените воини — независимо, че се сражаваха по-добре от братята си по оръжие.

Кълба дим се понесоха към нас. Нашите палеха казармите и постройките на щаба. Капитана промърмори:

— Знахар, я иди да се увериш, че глупаците няма да запалят гората!

Изправих се, взех си торбата и се запътих към глъчката и пожара.

Навсякъде се въргаляха тела. Глупаците сигурно са се чувствали в пълна безопасност. Даже не бяха сложили ограда иди постове около лагера. Тъпо. Това е първото нещо, което се прави, дори да знаеш, че на двеста километра околовръст няма нито един враг. И покрива над главата си вдигаш, след като приключиш със сигурността. По-добре мокър, отколкото мъртъв.