Читать «Черният отряд» онлайн - страница 71

— Видя ли нещо?

Той многозначително огледа в мрака.

— Някой е бил тук…

Подуши въздуха, бавно завъртя глава наляво и надясно. Направи няколко бързи крачки, посочи земята.

Беше прав, следата беше прясна. Стъпките в обратна посока ми се сториха позабързани. Зяпнах дирите.

— Това не ми харесва, Гарван! Хромия.

Следата на нашия посетител показваше, че е влачил десния си крак.

— Не сме напълно сигурни.

— Че кой друг? Къде е Брестака?

Върнахме се при капана за Грапата и зачакахме нетърпеливо. Гарвана се разтъпка. Мърмореше си. Не си спомням да съм го виждал толкова напрегнат. По едно време каза:

— Хромия не е Ловеца на души.

Именно. Ловеца е почти човек. Хромия е от онези, които се забавляват, като измъчват бебета.

На площада се разнесе дрънчене на сбруи и скърцане на несмазани колела. Брестака пристигаше с каруцата. Сержантът дръпна юздите и скочи долу.

— Къде, по дяволите, беше? — полудявах от страх и умора.

— Загубих време, докато изкопая конярче да впрегне. Какъв е проблемът? Какво има?

— Хромия е бил тук.

— О, мамка му. Какво е направил?

— Нищо. Само…

— Да действаме — прекъсна ни Гарвана. — Преди той да се върне!

И поднесе главата към камъка. Предпазните заклинания не му попречиха да намести нашия трофей в очакващата го вдлъбнатина. Златното сияние помръкна. Снежинки започнаха да се трупат по главата и плочата.

— Да движим! — изсъска Брестака. — Нямаме много време.

Грабнах една торба и я метнах в каруцата. Разумният Брестак беше постлал насмолен брезент, за да не се изсипват монети между дъските.

Гарвана ми нареди да събера изпадналите под масата.

— Брестак, изпразни няколко торби и ги дай на Знахаря.

Те товареха торбите. Аз пълзях да събирам монетите.

— Една минута мина — каза Гарвана. Половината от торбите бяха в каруцата.

— Твърде много паднали монети има — оплаках се.

— Ще ги оставим!

— Е, и какво ще правим с тези пари? Къде ще ги скрием?

— В сеното в конюшнята — обясни Гарвана. — Засега. По-късно ще направим фалшиво дъно на фургона. Две минути.

— Ами следите от каруцата? — попита Брестака. — Той ще ги проследи до конюшнята.

— Защо изобщо трябва да ни е грижа? — почудих се на глас.

Гарвана не ми обърна внимание и попита Брестака:

— Нима не си ги прикривал по пътя насам?

— Не се сетих.

— Проклятие!

Всички торби вече бяха натоварени. Брестака и Гарвана ми помогнаха с разпилените монети.

— Три минути — отбеляза нашият събрат и после допълни: — Тихо! Я чуйте… Ловеца на души не може да е вече тук, нали? Не. Пак е Хромия. Хайде! Ти карай, Брестак. Мини по оживените улици. Забий ни в движението. Ще те следвам. Знахар, тръгвай след нас и се опитай да прикриеш следите на Брестака.

— Къде е той? — попита сержантът, като се взираше в падащия сняг.

Гарвана посочи.

— Ще трябва да се отървем от него. Или той ще ни издаде. Давай, Знахар! Мърдай, Брестак!

— Дий! — Брестака плесна с юздите.

Каруцата потегли със скърцане.

Пъхнах се под масата и напълних джобовете си, след което хукнах в противоположна посока на тази, в която Гарвана каза, че е Хромия.