Читать «Черният отряд» онлайн - страница 69

Честно казано, нищо сторено от Гарвана не ме изненадваше. Не и от деня, когато го видях как удуши жена си.

— Почти сме го настигнали — той присви очи срещу връхлитащия сняг. — Върви право напред с темпото, което поддържахме досега. Ще го догониш след няколко пресечки.

— Какво? А ти къде отиваш? — говорех на сипещия се сняг. — Проклет да си!

Поех си дълбоко дъх, изругах отново, извадих меча си и поех напред. Мислех само за едно — как ще се обяснявам, ако сме по грешна диря?

Тогава го забелязах в светлината на входа на една кръчма. Висок, строен мъж, който крачеше обезсърчено, без да обръща внимание на обкръжаващия го свят. Грапата ли беше? Че откъде да знам? Брестака и Мускуса бяха единствените, присъствали на онзи поход във фермата.

Най-сетне ми светна пред очите. Само те можеха да ни кажат кой е Грапата. Мускуса беше ранен, не бяхме виждали Брестака… Къде ли беше той? Под снежното одеяло на някоя уличка, леден като отвратителната нощ?

Страхът отстъпи място на гнева.

Прибрах меча си и извадих кинжала, който пазех скрит в наметката си. Силуетът пред мен не се обърна, когато го догоних.

— Лоша нощ, а, старче?

Той изгрухтя недоброжелателно. После ме погледна и се намръщи, когато тръгнах редом с него. Отстъпи встрани и ме изучи внимателно. Не забелязах в очите му страх. Беше самоуверен. Не беше от старците, които се мотаят по улиците на бордеите. Те се боят и от собствената си сянка.

— Какво искаш?

Въпросът беше зададен спокойно, съвсем пряко.

Той не трябваше да се страхува. Аз се боях и за двама ни.

— Ти си пронизал един мой приятел, Грапа.

Той спря. Странна искрица проблесна в очите му.

— Черният отряд?

Кимнах.

Той се взря в мен, замислено присвил очи.

— Лечителят. Ти ще си лечителят. Онзи, когото наричат Знахаря.

— Радвам се да се запознаем!

Сигурен съм, че гласът ми звучеше по-уверено, отколкото се чувствах. Чудех се, какво да предприема?

Грапата разгърна наметалото си. Къс меч за пронизване изсвистя към мен. Изплъзнах се встрани, разтворих собствения си плащ, отстъпих и се опитах да извадя меча си.

Грапата замръзна. Гледаше ме в очите. Неговите сякаш се уголемяваха, уголемяваха… Започвах да потъвам в сивите им езера… В ъгълчетата на устата му залегна усмивка. Пристъпи към мен с вдигнат меч…

И внезапно изпъшка. На лицето му се изписа пълно изумление. Аз се отърсих от заклинанието му, отстъпих и вдигнах оръжието си.

Грапата бавно се обърна, втренчи се в мрака. От гърба му стърчеше ножа на Гарвана. Бунтовният магьосник посегна назад и изтегли острието. От устните му се изтръгна болезнено скимтене. Погледна ножа, после, още по-бавно, запя.

— Бързо, Знахар!

Заклинание! Глупак! Бях забравил какъв е Грапата. Пронизах го.

В същия миг пристигна Гарвана.

Погледнах трупа:

— А сега?

Гарвана коленичи и извади друг нож. Този беше с назъбено острие.

— Някой ще прибере съкровището на Ловеца на души.

— Той ще получи удар.

— Ти ли ще му кажеш?

— Не. Но какво ще правим с всичките тези пари?

Имало е времена, Когато Черният отряд е просперирал, но богат никога не е бил. Спестяванията не са сред главните ни цели.