Читать «Черният отряд» онлайн - страница 70

— Не съм против да използвам част от парите. Стари дългове. Останалото… Ще го разделим. Ще го пратим обратно в Берил. Ще правим каквото си искаме. Тук е. Защо да го оставяме на Покорения?

Свих рамене.

— Твоя работа. Просто се надявам Ловеца на души да не реши, че сме го измамили.

— Само двамата знаем. Аз няма да му кажа.

Той изтръска снега от лицето на стареца. Грапата изстиваше бързо. Гарвана използва ножа си по предназначение.

Аз съм лекар. Рязал съм крайници. Войник съм. Виждал съм доста кървави бойни полета. При все това ми прилоша. Обезглавяването на мъртвец не ми изглежда правилно.

Гарвана прибра грозния трофей под наметалото си. Не му пречеше. Докато крачехме към нашата част от града, попитах:

— Всъщност защо тръгнахме след него?

Той не отговори веднага. След малко каза:

— В последното писмо на Капитана имаше нареждане да приключим въпроса, ако ни се отдаде възможност.

Докато прекосявахме площада, той ми нареди:

— Качи се горе. Виж дали страшилището е там ако не е, прати най-трезвия за каруцата. И се върни!

— Добре — въздъхнах и забързах към щаба ни.

Бих дал всичко за малко топлинка. Снегът вече бе дълбок цяла стъпка. Боях се, че краката ми са пострадали сериозно.

— Къде беше, по дяволите? — поиска да знае Брестака, когато нахлух през вратата. — Къде е Гарвана?

Огледах се. Ловеца на души го нямаше. Гоблин и Едноокия се бяха върнали, мъртви за околния свят. Мускуса и Хагоп хъркаха като титани.

— Как е Мускуса?

— Добре се справя. Вие в какво сте се забъркали?

Настаних се до огъня и свалих ботушите си. Краката ми бяха посинели и вцепенени, но не бяха измръзнали. Скоро ме полазиха болезнени тръпки. Прасците ме боляха от драпането през снега. Разказах на Брестака цялата история.

— Ти ли го уби?

— Гарвана каза, че Капитана искал да приключваме с проекта.

— Аха. Надали е имал предвид, че Гарвана ще хукне да му реже гърлото.

— Къде е Ловеца на души?

— Не се е връщал — той се ухили. — Ще докарам каруцата, не казвай на никой друг. Твърде много големи усти… — той метна наметалото на раменете си и излезе навън.

Започвах да усещам ръцете и краката си като полумои. Порових и нахлузих ботушите на Мускуса. Бяха кажи-речи моя номер, пък на него не му трябваха.

Отново навън в нощта. Скоро щеше да се зазори.

Ако бях очаквал протести от страна на Гарвана, останах разочарован. Той само ме погледна. Мисля, че наистина трепереше. Помня, че ми хрумна възможността в крайна сметка да се окаже човек.

— Трябваше да си сменя ботушите. Брестака ще докара каруцата. Забрави за останалите.

— Ловеца на души?

— Още не се е върнал.

— Е, нека засадим семенцето — той закрачи през снежните вихри.

Хукнах след него.

В капана ни не се беше натрупал сняг. Стоеше там и сияеше в златно. Изпод него течеше вода и бълбукаше настрани, където замръзваше.

— Смяташ ли, че Ловеца на души ще разбере, когато обезвредим това чудо? — попитах.

— Най-вероятно. Едноокия и Гоблин също.

— И градът да изгори около тия двамата, няма да усетят!

— Въпреки това. Шшт! Някой идва. Върви натам!

Той тръгна да заобикаля от другата страна. За какъв дявол се захванах с това? Чудех се, докато джапах през снега с извадено оръжие. Налетях върху Гарвана.