Читать «Черният отряд» онлайн - страница 67

— Какво ще правим? — попитах.

— Аз ще се заема с Хромия — той започна да оправя дрехите си, Гоблин и Едноокия се вмъкнаха в стаята. Бяха толкова пияни, че се опираха един на друг.

— Мамка му! — изписука Гоблин. — Пак вали сняг. Проклет да е! Мислех, че зимата е свършила.

Едноокия зарева песен. Нещо за красотата на зимата. Не можах да разбера думите. Речта му бе завалена, пък и беше забравил половината текст.

Гоблин се свлече на един стол, забравяйки за другарчето си, което се строполи в краката му и повърна върху ботушите му, уморен от опитите да продължи песента. Дебелият магьосник промърмори:

— Къде, по дяволите, са всички?

— Обикалят наоколо — спогледахме се с Гарвана. — Вярваш ли на очите си? Двамата да се натряскат заедно?

— Къде отиваш, дърто плашило? — изписука Гоблин към Ловеца на души, който безмълвно излезе. — Копеле! Хей, Едноок, стари друже! Правилно, нали? Дъртото страшилище е копеле, а?

Едноокия се надигна от пода и се огледа. Не мисля, че виждаше с единственото си око.

— Правилно — той се намръщи към мен. — Копеле. Всички са копелета…

Това му се стори смешно. Изхили се. Гоблин се присъедини към кикота му. Тъй като ние с Гарвана не схванахме шегата, той си придаде много достолепно изражение и заяви:

— Не ни е мястото тук, друже. На снега е по-топло — й помогна на Едноокия да се изправи.

Двамата се заклатушкаха към вратата.

— Надявам се да не свършат някоя глупост. По-голяма, де. Например да ни издадат. Ще ни избият всички.

— Тонк — отвърна Гарвана и свали картите си. От реакцията му излизаше, че двамата магьосници не бяха идвали.

Десет или пък петдесет ръце по-късно един от войниците, които бяхме довели със себе си, влетя вътре.

— Виждали ли сте Брестака? — извика.

Погледнах го. В косата му се топеше сняг. Беше блед и изплашен.

— Не. Какво е станало, Хагоп?

— Някой нападна Мускуса. Мисля, че беше Грапата. Прогоних го.

— Нападнат? Мъртъв ли е?

Започнах да търся чантата си. Мускуса се нуждаеше повече от мен, отколкото от Брестака.

— Не, но е ранен зле. Тече много кръв.

— Защо не го донесе тук?

— Не можах да го вдигна.

И той беше пиян. Нападението върху приятеля му го бе по-отрезвило, но това нямаше да продължи дълго.

— Сигурен ли си, че беше Грапата? — попитах, като си помислих: Да не би старият глупак да се опитва да отвърне на удара?

— Естествено! Хей, Знахар, хайде! Той умира.

— Идвам. Идвам.

— Почакай! — Гарвана се ровеше в снаряжението си. — И аз ще дойда! — той извади два великолепно наострени ножа и се подвоуми. Сви рамене и пъхна и двата в пояса си. — Вземи си наметалото, Знахар. Студенко е навън.

Докато намеря плаща си, той успя да изкопчи от Хагоп местонахождението на Мускуса, нареди му да не мърда оттук и да съобщи на Брестака, когато той се появи. После каза:

— Да вървим, Знахар!

Надолу по стълбите и навън на улицата. Походката на Гарвана е измамна. Никога не изглежда да бърза, но се налага да подтичваш, за да го догонваш.

Не само снегът ни затрудняваше. Беше вече към педя дълбок. Тежък и мокър, дори там, където улиците бяха осветени, видимостта беше не повече от пет-шест метра. Температурата падаше и извиваше вятър. Още една снежна буря? Проклятие! Не ни ли стигаше вече?