Читать «Черният отряд» онлайн - страница 64

Нашият ментор се държеше добре с нас, но носеше своята жестока жилка: Очевидно искаше да измъчва Грапата с неизвестността за съдбините му.

— Този град е на път напълно да откачи — изписука Гоблин. Танцуваше една от безумните си джиги. — Трябва да излизаш по-често, Знахар. Грапата се превръща в истинска индустрия! — той ме примами в ъгълчето, което беше най-далеч от Ловеца на души, отвори една кесия и прошепна: — Я гледай тук!

Две шепи монети. Някои бяха златни.

— Скоро ще се килнеш настрана! — отбелязах.

Той се ухили. Усмивките на Гоблин са особено зловеща гледка.

— Спечелих ги с продажба на съвети как да намерим Грапата — довери ми шепнешком и хвърли бърз поглед към Ловеца на души — фалшиви съвети, разбира се! — и положи ръка на рамото ми. Трябваше да се протегне, за да го стори. — Можеш направо да се къпеш в пари.

— Не знаех, че сме захванали тази работа, за да се къпем в пари.

Той се намръщи. Облото му, бледо лице се набръчка.

— Ама какъв си ти? Що за?…

Ловеца на души се обърна.

— Просто спорим за един залог, сър. Само залог! — изквака Гоблин.

Засмях се на глас.

— Много убедително, главчо. Защо направо не се обесиш?

Той се нацупи, но не задълго. Гоблин е неустрашим. Чувството му за хумор пробива и в най-потискащите ситуации. Прошепна:

— Мамка му, Знахар, трябва да видиш какви ги върши Едноокия. Продава амулети. Гарантира, че съобщават, ако наоколо има Бунтовник… — стрелна с поглед Ловеца на души. — И работят наистина. Е, отчасти.

Поклатих глава.

— Най-малкото ще си плати дълговете от карти!

Ами, такъв си е Едноокия. В твърдината Мей се чувстваше потиснат, защото не можеше да развихри обичайните си дяволии на черния пазар.

— Абе, момчета, вие нали трябваше да пускате слухове. Да поддържате точката на кипене един вид…

— Шшшт! — той пак погледна Ловеца на души — Това и правим. При всяко излизане в града. По дяволите, воденицата за слухове направо прегрява. Хайде. Ще ти покажа!

Отказах му. Ловеца на души започваше да говори все повече и повече. Надявах се да проведа истински разговор с него.

— Губиш. Познавам един, който приема залози кога Грапата ще загуби главата си. А ти имаш вътрешна информация, нали така?

— Я се махай оттук, преди да изгубиш своята глава.

Отидох до прозореца. Минутка по-късно Гоблин се запрепъва по площада под нас. Подмина капана ни, без да погледне към него.

— Остави ги да си играят — обади се Ловеца на души.

— Сър?

Новият ми подход беше престорено безразличие.

— Слухът ми е по-остър, отколкото приятелят ти подозира.

Огледах предната част на черния шлем, опитвайки се да доловя поне намек за мислите му.

— Няма значение — той се отмести рязко и се втренчи покрай мен. — Нелегалните структури са парализирани от смут.

— Сър?

— Мазилката в къщата им плесенясва. Скоро ще падне. Нямаше да стане така, ако бяхме хванали Грапата веднага. Те щяха да го обявят за светец. Загубата щеше да ги натъжи, но щяха да я понесат. Кръгът би могъл да го смени навреме за пролетните кампании.

Взрях се в площада. Защо Ловеца на души ми разправяше всичко това? И то само с един глас. Дали му беше истинският?