Читать «Черният отряд» онлайн - страница 56
Глен Чарльз Кук
Трудничко е да вдъхнеш живот на тази измислица. Искаме Бунтът да вярва, че редиците му гъмжат от наши информатори. Това усложнява комуникациите и взимането на решенията, и улеснява живота на Мълчаливия, Едноокия и Гоблин.
Да пуснеш слух. Да подходиш подмолно. Да опиташ с подкуп или изнудване. Това са най-добрите оръжия. Влизаме в битка само когато опонентите ни вече са влезли в капана. Е, поне в идеалния случай.
— Право в крепостта ли се върнахте?
— Да, сър. След като изгорихме фермата и стопанските сгради. Грапата добре прикрива следите си.
Капитана се загледа в потъмнелите от пушек греди над главата си. Само шумоленето на картите на Едноокия нарушаваше тишината. Накрая сведе очи.
— Тогава, мили мои, защо вие с Мълчаливия се хилите като клоуни на панаир?
— Те горди се завърнаха у дома с празни ръце — промърмори Едноокия.
Брестака се ухили още по-широко:
— Да, ама не са празни.
Мълчаливия бръкна под мръсната си риза и извади малката кожена кесийка, която винаги висеше на връв на врата му. Неговата торбичка с фокуси. Беше пълна с най-невъобразими съставки като стрити уши от прилеп или еликсир за кошмари. Този път извади сгънато листче хартия. Разгъна го полека, като хвърляше драматични погледи към другите двама магьосници. Дори Капитана стана от мястото си и се наведе над масата.
— Ето! — обяви Брестака.
— Това е само някакъв кичур!
Поклащащи се глави. Ръмжащи гърла. Някой подложи на съмнение връзката на Брестака с реалността. Но Едноокия и Гоблин бяха ококорили общо три очи. Едноокия изчурулика нещо нечленоразделно. Гоблин изписка няколко пъти, но пък той винаги си писука.
— Наистина ли е негова? — успя да изрече накрая той. — Ама, вярно, негова ли е?
Брестака и Мълчаливия излъчваха самодоволството на изключително преуспели конквистадори.
— Абсодяволютно! — заяви Брестака. — Точно от върха на темето му. Бяхме хванали стареца за топките и го знаехме. Толкова бързаше да се изниже оттам, че си удари канчето в касата на вратата. Видях го с очите си, както и Мълчаливия. Остави си перушината на една треска. Уха, само как препуска този дядка!
И Гоблин, направо танцуващ от възбуда, обяви с една октава над обичайното си скърцане на ръждиви вериги:
— Господа, спипахме го! Все едно вече виси на месарската кука. При това — най-голямата! Какво мислиш по въпроса, ти, дребен нещастен грозник? — изскимтя той към Едноокия.
Ято миниатюрни светулки се изляха от ноздрите на Едноокия. Като отлично обучени войници, те образуваха формация, в която се четеше надписът
Няма нищо свято за този гадник. Гоблин категорично е хетеросексуален. Едноокия просто подемаше поредната си закачка.
Гоблин направи рязко движение. Голяма замъглена фигура — напомняше Ловеца на души, но беше достатъчно едра да помете гредите на тавана — се приведе и посочи Едноокия обвинително. Призрачен глас прошепна:
