Читать «Черният отряд» онлайн - страница 55

Брестака раздаде. Пет карти на всеки играч и ръка пред празния стол.

— Знахар! — ревна Едноокия. — Идваш ли?

— Нъц. Рано или късно Брестака ще проговори — почуках по зъбите си с молива.

Едноокия беше в невероятна форма. От ушите му блъвна дим. Пищящ прилеп излетя от устата му.

— Изглежда раздразнен — отбелязах аз.

Другите се захилиха. Заяждането с Едноокия е любимо забавление. Той мрази бойните задачи. Още повече обаче мрази да пропуска. Усмивките на Брестака и развеселените погледи на Мълчаливия го убедиха, че е пропуснал нещо изключително.

Брестака пререди картите си, втренчен в тях от един пръст разстояние. Очите на Мълчаливия светнаха. Няма съмнение. Изненадата беше специална.

Гарвана зае мястото, предложено на мен. Никой не възрази. Дори Едноокия не се противи на решенията на Гарвана.

Този наш нов брат. От Веслоград досега беше по-студен и от зимата. Вече мъртва душа, може би. Кара човек да се разтрепери от един поглед. Излъчва миризма на гроб. И все пак Глезанка го обича. Бледа, крехка, ефирна, тя постави ръка върху рамото му, докато той подреждаше картите си. Усмихна се вместо него.

Гарвана е идеален партньор за всяка игра с участието на Едноокия, който мами. Но никога, когато Гарвана седне на масата.

— Тя стои в Кулата и гледа на север. Деликатните Й ръце са сключени пред гърдите Й. Бризът нежно полъхва през прозореца. Разбърква среднощната коприна на косите Й. Сълзи като диаманти проблясват на нежната извивка на бузата Й.

— Хоо-уи!

— О, ау!

— Авторът, авторът!

— Дано свиня роди в спалния ти чувал, Уили!

Тези типове започваха да се подиграват с фантазиите ми за Господарката!

Есетата са игра, която играя със самия себе си. Мамка му, кой знае, може пък измислиците ми да се окажат истина. Десетте, Които Били Покорени, единствени са виждали Господарката. Кой друг знае дали е грозна, красива или?…

— Сълзи като диаманти блестят, а? — промърмори Едноокия. — Това ми харесва. Да не си въобразяваш, че плаче за теб, Знахар?

— О, я стига! Аз не се присмивам на забавленията ви!

Лейтенанта влезе, седна и ни огледа със сурово смръщено лице. Напоследък смисълът на живота му беше да не одобрява нищо. Пристигането му означаваше, че и Капитана ще нахлуе всеки миг. Брестака скръсти ръце и се настани удобно. Залата утихна. Хората се събираха като по магия.

— Я заключете проклетата врата! — промърмори Едноокия. — Ако продължават да влизат така, задникът ми ще замръзне! Доиграй ръката, Брестак!

Капитана влезе и зае обичайното си място.

— Слушам, Сержант.

Капитана не е от най-живописните ни герои. Твърде тих. Твърде сериозен.

Брестака остави картите си на масата, почука ъгълчетата им, за да ги подреди, докато систематизираше и мислите си. Беше вманиачен по сбитите и точни доклади.

— Сержант?

— Мълчаливия забеляза военни постове на юг от фермата, Капитане. Заобиколихме от север. Атакувахме след залез-слънце. Те се опитаха да избягат. Мълчаливия отвлече вниманието на Грапата, докато се справяхме с останалите. Трийсет души. Заловихме двайсет и трима. Вдигнахме много шум, за да не пострада шпионинът ни. Изтървахме Грапата.