Читать «Черният отряд» онлайн - страница 54

Жалка сбирщина сенки се промъкнаха през връхлитащия сняг. Понитата едвам се влачеха. Ездачите им висяха на заледените стремена. Животни и хора се бяха свили в опит да се изплъзнат от разкъсващите нокти на вятъра. Облачета дъх изскачаха от устата на коне и мъже и мигом се разсейваха. От студа, цветисто казано, и снежен човек щеше да се разтрепери.

От целия отряд единствено Гарвана бе виждал сняг преди тази зима. Страхотен поздрав за добре дошли от Господарката, шегуваха се братята ни.

Ездачите приближиха. Изглеждаха по-скоро като бежанци, а не като воини от Черния отряд. Ледени диаманти се поклащаха по мустаците на Брестака. Парцали закриваха останалата част от лицето му. И другите бяха така омотани, че не можех да ги различа един от друг. Само Мълчаливия яздеше сравнително изправен. Вперил поглед право пред себе си, не обръщаше внимание на безмилостната буря.

Брестака кимна, щом влезе в твърдината Мей.

— Започнахме да се чудим — рекох му.

„Чудене“ означава „притеснение“. Правилата изискват да се демонстрира безразличие.

— Трудно пътувахме.

— Как мина?

— Черният отряд — двайсет и трима, Бунтът — нищо. Няма и работа за теб, Знахар, като изключим Йо-йо, който е с леко измръзване.

— Хванахте ли Грапата?

Злокобните предсказания, умелото вещерство и бойните умения на Грапата направиха Хромия на глупак. Клина беше готов да падне, когато Господарката ни нареди да го превземем. Ходът беше пратил шокови вълни през империята. Един наемнически капитан да получи сила и власт, които обикновено се предоставят само на някой от Десетте!

Каквато е зимата на Клина, единствено заход за Грапата можеше да накара Капитана да изведе този патрул.

Брестака разкри лицето си и се ухили. Не каза и дума. Така или иначе трябваше да го повтаря пред Капитана.

Огледах Мълчаливия. Издълженото му, меланхолично лице беше сериозно. В отговор той леко завъртя главата. Значи така. Още една победа, сведена до загуба. Грапата бе избягал за пореден път. Дали щеше да ни отпрати като Хромия — писукащи мишоци, станали твърде нагли и предизвикали котката?

Обаче намаляването на местната структура на Бунта с двайсет и трима души беше нещо. Всъщност, нелоша работа за деня. Далеч по-добра, отколкото се бе справил Хромия преди нас.

Конярите дойдоха да приберат понитата на патрула. Други започнаха да сервират греяно вино и топла храна в главната столова. Останах с Брестака и Мълчаливия. Щях да науча тяхната история всеки момент.

В главната зала на твърдината Мей течението е малко по-слабо, отколкото в стаите. Занимах се с Йо-йо. Другите атакуваха вечерята. Щом пиршеството приключи, Брестака, двамата магьосници и Кокала се събраха около малка маса. От нищото се появиха карти. Едноокия се смръщи към мен.

— Там ли ще стърчиш с пръст в задника, Знахар? Трябва ни човек.

Едноокия е поне стогодишен. В Аналите от миналия век постоянно се споменава за вулканичния характер на дребния чернокож. Няма начин да се уточни кога се е присъединил към нас. Седемдесет години Анали бяха изгубени, когато позициите на Отряда били прегазени в битката за Гражданството. Едноокия отказва да хвърли светлина върху липсващото, време. Твърди, че не вярва в историята.